nabore.bg

Той преподаваше в село Бяла река на три поколения съселяни

В село Бяла река, Великотърновско когато бях ученичка начален учител ми беше Манаил Димов. Роден е в нашето село и завършил в Севлиево педагогическото училище заедно с учителите Иван Минков, Кольо Стефанов и Слави Петков. Ние имаме повече от 60 учители - начални, прогимназиални и гимназиални. Учители имаше в Русе, Силистра, Варна, Велико Търново, Севлиево, Габрово, Сухиндол, София и в много други селища. Директори са били Иван Колев, математик на Сухиндолската гимназия и Стилияна Стоянова, директор в Габрово. Инспектор е бил Бельо Христов в Габрово.

Учителят ми е работил само на село и е учил три поколения. Имаше си наследствена земя и лозе, и сам си ги обработваше. Виждала съм го с пръскачка на гърба и отива на лозето – тогава се пръскаше с бордолезов разтвор (син камък и вар). Беше висок и строен, много строг и взискателен. Имаше син и дъщеря, учителка в Русенско и Севлиево. Във четвърти клас имахме история и ни придаде урока за България и турското робство. Така ни го предаде, че ние искахме да набием турчетата от нашия клас. Той спокойно ни обясни, че сегашните турци нямат никаква вина. Останалите турци след освобождението са били бедни и са живели лошо, богатите са подпомагали и защитавали българите. Обясни ни, че в село е имало двама бея, когато си тръгнали цялото село ги изпратило с подаръци до гарата. Те са криели млади жени и момичета в домовете си. За добро или зло прадядо ми Ангел, който бил касиер на Миткалото купил къщата на бея. Имахме хамбари, покрити с плочи, които след това баща ми ги подреди за тротоар в градината. Учителят ни възпитаваше в трудолюбие, честност, любов към Родината и да уважаваме родителите си, и да обичаме всички хора, и още много добродетели. Много негови ученици се изучиха благодарение на неговата взискателност. От нашия клас имахме пет учителя, един инженер-директор Христо Друмев на един завод в Свищов, един доцент – Пеньо Минков в Техническия университет в София, икономисти и трима фелдшери. Манаил Димов след като се пенсионира отиде да живее в Севлиево, където се записал в учителския клуб и дълги години беше председател на клуба. Когато се разболя се върна на село при дъщеря си. През една ваканция като си отидох разбрах, че е на село и отидох да го видя. Беше много болен, като ме видя се зарадва, говорихме дълго. Преди да си тръгна му целунах ръка. Тая ръка ме е научила да пиша и чета. Дълго се обръщах да го гледам и плачейки се прибрах в къщи. След една година си заминал и цялото село го изпратило. Ние бяхме добри деца, много послушни, жадни за знания и наука за нас учителя беше „Бог”.

Учителю, дали ни чуеш там в отвъдното, че много сме ви благодарни и много ви обичаме.

Йорданка ЖЕКОВА, Силистра