nabore.bg

Импресия

Вълшебната омая на липите е превзела въздуха около нас. Събуждам се сутрин в липов дъх.  Вървя по кварталните улици и вдъхвам  чудното ухание! Сякаш пия гъст липов чай! Ароматът на цъфналите липи е упойващ – особено сега, след честите летни дъждове. Във влажния и пречистен ефир се носи сладостен дъх, който ми навява нежни размисли.

     Пренасям се в незабравимите ми спомени от детството, когато сутрин цялото ни семейство сядаше около голямата маса за закуска. Баба ни е препекла във фурната обичаните от нас хрупкави филийки. Намазваме ги леко с масло и поръсваме отгоре чубричка. Мама налива в чашите ни дъхав червеникав липов чай, който подслаждаме с лъжичка липов мед. Татко ласкаво ни предупреждава да изчакаме да изстине – да не си изпогорим гърлата. Разговорите на масата са и шеговити, и сериозни - около започващия ден и задълженията на всекиго:  кой какво има да учи, кой ще пазарува, кой ще помага в къщата, кой ще се погрижи за почистването на двора и за подреждането на цветята. Често за обед мама ни поднася и своя специалитет – сарми с лозови листа. Между тях има и по-бледи дъхави сармички, завити в млади липови листа.Здраво стегнати като куршумчета, залети с кисели мляко и чесън ,  тези сарми ни бяха една от любимите гозби.

    Вдъхвам силния аромат на липите, които в квартали ни са много, и благославям това красиво и благодатно дърво ЛИПАТА. Природата ни е дарила с него красота, естествен парфюм за въздуха. Дала ни го е за хубост и за лек при много наши болежки.Съцветията на липата се използват още и като екологичен оцветител – багрят се варени великденски яйца, прежди и тъкани. Преди няколко години четох,че лекарка от Казанлък прави ароматни лечебни ракии от розата – “гюловица” и от липата – “липовица”. Те се произвеждали трудно, но били като еликсир и затова и цената им била необикновено висока. Имали силно антиоксидантно действие и засилвали имунната система.  

  Известни са около 45 вида липови дървета по земята. У нас липата  също е доста разпространена. Има цели гори от нея – липаци. Хората обичат и ценят това красиво и полезно дърво и много често си го засаждат в дворовете си, в нивите си и пред къщите. А имаме си и град на липите – Стара Загора. Той е и град на поетите. Вероятно за това има заслуга и липовият аромат! Този магнетично силен аромат прави чудеса, вдъхновява хорските души. Що нежни думи са отронени под цъфналите липи, що целувки там са скрепили устни на влюбени! Пенчо Славейков също има стихове за липите:

                             Там, под липата

                                  сред полето,

                              където сбра ни любовта,

                                    покрай гората,

                                     при дерето

                               ще видиш смачкани листа…

       И още Пенчови липови повеи:

                  Ранна зора спепели небесата.

                  Галени думи, дочути в нощта,

                  тихом ги с тъмни листа

                  шепне на росното утро липата…

      От деца помним стиховете на Ран Босилек: “Бяла спретната къщурка с две липи отпред…” А и колко песни се пеят за липите!Ето, в душата ми звучат: “Под липите съм самичък” : “ аз си спомням липата и шума на листата под дъжда…”

   У нас виреят 4 вида липи: едролистна, дребнолистна, сребролистна и червена. Но те често се кръстосват и лесно се  създават хибриди и разновидности. Учените казват, пък и обикновените стопани са разбрали,че липата е невзискателна към климатични условия, та расте лесно и бързо. Дървото има дълъг живот – около 500-600 години живее.

      През топлите юнски дни първо започва да цъфти едролистната липа, след нея се окичва с нежни бледожълти съцветия дребролистната, бързо я следва  хубавицата сребролистна липа и накрая разцъфтява червената. И така – 30-40 дни в лятната топлота се носи на талази, на талази приятният сладък липов аромат, упоява ни и ни създава лирично настроение.

     Липовото дърво е много ценно, затова е и защитено със закони. Макар че меката липова дървесина се използва за създаването на музикални инструменти, за дърворезби, не може кой когато си иска да сече това дърво! То е наш приятел, съюзник за здравето ни.Пчелите също обичат това медоносно дърво,събират пращец от цветовете и така ние имаме  късно кристализиращият липов мед, който е един от най-скъпите. Липовият чай е полезен при простуди, при грипни състояния, защото съдържа много ценни слузни и дъбилни вещества, захари, етерично масло, каротин, витамин С и др. Той има дезинфекционно и противовъзпалително действие, сваля температурата, помага при възпаления на бъбреците и пикочния мехур. В ароматотерапията липовият цвят е добър за спокоен сън,за освобождаване на чувствата и успокояване на съзнанието.Използва се и в парфюмерията.

   В козметиката липовата отвара се използва за блясък и мекота на косите, като маска за успокояване и избистряне на лицето. Отварата от цветовете, сварени в оцет,помага и при косопад.Бани с липова отвара действат нервноуспокойтелно, а лапи от сварени съцветия помагат при ревматични болки и натъртвания.

   Да побързаме, да си наберем липов цвят от дървета, далеч от градския тежък въздух. Да го изсушим и ще имаме вкусен чай за трапезата, за отвара за гаргара при болно гърло. А, ако си наберем повече, можем да си напълним и ароматна приспивателна възглавница. Тя не само ще ни преспива, но и ще ни унася в нежни и сладостни сънища. И има още и друга полезна и лесна за приготвяне напитка: 2 супени лъжици от липовия цвят се заливат с 500мл. вряла вода и след като киснат 1час, се прецежда. Тази напитка се пие вместо вода по 100мл при ядене. Тя успокоява стомаха и помага за храносмилането.

      Брането на липата е приятно, но трябва да се избират дървета в чиста среда, да няма замърсявания от бензинови пари, от прахове. И да не се чупят клоните на дърветата, както постъпват недобросъвестните берачи! Нали и на другата година пак ще берем липов цвят?

   Липата – красива и полезна вдъхновителка! Тя е като жената!    Поетесата Станка Пенчева написа: “Жени, бъдете като липовия цвят – не губете своя аромат!”

  Петра ТАШЕВА