nabore.bg

Литературен мегдан

Спомен за Левски

  

Д-р Димчо Труфчев е дипломиран ветеринарен лекар и автор на няколко стихосбирки   

 

Да помним, че в нашето минало славно-

        останало име с безсмъртие равно.

        Наричан бил с него единствен човек.

        Така да го знаят след век подир век.

       

        И името в него само да говори  ,

        какво е способен човекът да стори.

        По сила и смелост – надминал би лъв,

        по разум и скромност – сред хората пръв.

          

        Република чиста и свята мечтаел

        и пътя към нея усърдно чертаел.

        Безспир обикалял от село на град,

        забравил умора, почивка и глад.

             

        Където отидел – заставал начело,

        отдаден изцяло на святото дело.

        И после за всички да има файда,

        да няма робия, да е свобода!

       

        Той девет години вървял по жарава-

        да има пак българска нова държава.

        „Спечеля ли – казвал – за целий народ,

        загубя ли само е моят живот!”

        

         Загубил живота . Спечелил бесило

        и слава за свойто Отечество мило.

        И с името Левски – завинаги жив

        той влезнал в безценния земен архив.

         

        Сега от небето – Апостол народен -

        народа си вижда най-после свободен.

        И даже нашепва ни някак без глас,

        че той е във времето ...! И е при нас!

        

     Родил се апостол

                                  

                        Родил се в земя изтерзана,

                        запрегната в робски хомот,

                        където в отворена рана

                        смъртта - посадила живот.

 

                        Родил се когато е време

                        сълзата превърната в кръв,

                        към ново сърце да поеме –

                        по-силно, по-смело от лъв.

 

                        Родил се за дни на поврати.

                        Нарекли го първо Васил.

                        А после кат Дякон Игнатий –

                        певецът на църквата бил.

 

                        Родил се за ново начало

                        щом с расото си се простил.

                        Облякъл за бунт наметало

                        и с него се Левски родил. 

 

                        Родил се за святото дело.

                        Обрекъл се в своя народ

                        и девет години той смело,

                        раздавал от своя живот.

 

                        Родил се за черно бесило.

                        За смърт се на него качил.

                        Безсмъртен го то възкресило,

                        че там се Апостол родил.

 

         Д-р Димчо ТРУФЧЕВ

 

-----------

 Д-р  Димчо Труфчев е роден е на 10 юни 1958 г. в гр.Твърдица. Детството и младежките му години преминават в гр.Стара Загора. Там  завършва езикова гимназия, а след това и висшето си образование във Висшия институт по Зоотехника и Ветеринарна медицина. Като дипломиран ветеринарен лекар започва работа през 1983 г. в гр.Клисура. В община Карлово работи по специалността си дванадесет години. Има две дъщери. Голямата – Веселина  е също дипломиран  ветеринарен лекар и работи по специалността си в гр.Лондон /Англия/. Малката – Мария завършва   икономика.

      От 1995 г.д-р Димчо Труфчев напуска България. През 1997 г. година към него се присъединява и съпругата му Цвета. Двамата заедно живеят и работят в Испания.  В Испания заедно със съпругата си, освен работата си се занимават и с благотворителна обществена дейност. През 2008 год. са съоснователи на Асоциацията на българите на Майорка „Свети, свети Кирил и Методий“, на която през годините д-р Димчо Труфчев е бил заместник председател, а впоследствие и председател. През 2008 год. със съпругата си стават съоснователи и на Първо българско училище „Свети Иван Рилски“ в Палма де Майорка – Испания.

       Далеч от Родината авторът започва да пише първите си стихове. Част от тях влизат в издадената от него през 2002 г. първа стихосбирка „Размисли на глас”. През 2003 г. излиза от печат второ допълнено издание на тази книга. През 2004 г. на бял свят се появява и втората му книга „Посвещения”. През същата година книгите му с поезия са представени пред обществеността в гр. Карлово - където е и постоянното му местожителство на д-р Димчо Труфчев.

      През 2009 г. книгите му са представени и пред българската общност на остров Майорка – Испания. След 2011 година авторът се завръща да живее и работи в България в новосъздадената от него частна ветеринарна клиника в гр. Карлово.

      Третата му книга „Моето измерение“ – поезия, проза, публицистика, излязла от печат през 2019 год.  обхваща нови творби, написани от 2004 г. насам. Повечето от тях са публикувани в редица вестници и списания, издавани в България и Испания : вестник „Нова Дума“- вестникът на българите в Испания – от 2006 – 2016 г., вестник „Марица“- Пловдив, вестник „Карловска трибуна“, вестник „Диалог Днес“- Карлово, вестник „Литературен глас“- Стара Загора, списание „Пламък“ – София, вестник „Поглед“, списание „Дом,дете,детска градина“- 2016г.и 2017г., списание „Образование“ – 2016 г., списание „Детска градина“ – 2017 г., списание „Предучилищно и училищно образование“ – 2017 г., списание „Организация и управление на училището и детската градина“ – 2017 г., Алманах „Думите“ – бр. 1 – 2018 г. , вестник „Словото днес“ – бр. 25/05.09.2019 год. Четвъртата стихосбирка „Да ти говоря в рима“  включва неиздавани стихове, написани в периода 2004  - 2019 година.     Негови стихотворения са печелили награди на националния конкурс за авторски текст посветен на виното и любовта – гр. Сопот – през 2014 г. – второ място – стих. „Посвещение“,  през 2016 г. – първо място – стих. „Жена“, през 2017 г. – първо място  - стих. „Начало без край“ и през 2018 г. – първо място – стих. „Щастие вземи !“. през 2020 г. – трето място – стих. „Заедно завинаги“. Д-р Димчо Труфчев е член на клуба на поетите към къща – музей „Иван Вазов“ – гр. Сопот и на Конфедерацията на българските писатели.