nabore.bg

Във фолклорния празник на нашето село играх ролята на бозаджия

Беше преди повече от две години. За един фолклорен празник на селото читалищното ръководство реши да пресъздаде сценката „Един пазарен ден“ за с.Горно Абланово от миналото. Беше направен макет на известна по него време кръчма на „Бай Фичо“. В селото е имало и други кръчми, но тази е била реномирана. Съпругата на бай Фичо - баба Петрана е приготвяла много вкусни кюфтета направени с майсторлък. Пред импровизираната кръчма имаше поставени няколко маси със столове. Селяните бяха насядали и в малки юзчета /стъклени шишенца/ пийваха домашна ракия. На целия площад търговци и производители бяха разположили стоките си. Имаше килими, черги, селскостопански продукти - боб, леща, пипер и всичко, което е родила земята. Търговците се надпреварваха кой по силно да вика и рекламира стоката си. На пазара въоръжен с пушка се разхождаше пъдар за да охранява обществения ред. По едно време костюмиран с модерно бомбе, бастун и голяма чанта дойде и общинският бирник. Беше стриктен и проверяваше за платени данъци. Който не се беше издължил бирникът го гонеше от пазара.

Аз не бях включен в сценката. Исках на всяка цена да се запозная с известната Гуна Иванова, която щеше да изнесе концерт. Трябваше по някакъв начин да бъда на преден план. Реших, че трябва да измисля и изпълнявам някаква роля. Видях, че на пазара нямаше бозаджия. А по него време в селото е имало няколко бозаджии. Намерих малко гюмче. Отидох в магазина и поръчах на момичето да налее около два литра боза. Исках да я платя, но то отказа. Запасах една престилка. Вземах две канчета и черпак. Беше ми неудобно да викам, че бозата ми е вкусна. Моята цел беше съвсем друга. Случи си нещо, което и аз самия не очаквах. Едно малко пет-шест годишно момченце като ме видя започна да дърпа майка си. Дали осъзнаваше, че в гюма има боза - искаше да си пийне. Отворих капака на гюма и бръкнах с черпака. Без да го гледам го излях в канчето. Детето се намръщи. Майката се сконфузи. Тогава разбрах, че момичето от магазина  ми е наляло чешмяна вода. Опитах се да изляза от положението, като казах на майката, че това е възстановка. И е възможно в гюма да има вода вместо боза.

Да, ама един от търговците беше на друго мнение. Помисли, че съм го направил нарочно за да натъжа детето. Хвана ме голям яд. Детето разбра, че аз не съм никакъв бозаджия и бозата ми не е истинска. Този не разбра. Смъкнах престилката. Излях водата. Трябваше да го направя, за да не дойдат и други мераклии. Останах на мястото си, но вече като зрител. Изведнъж погледът ми се спря на нещо интересно. На пазара се появиха две влашки циганки. Бяха преоблечени и гримирани като истински. Организаторите не бяха пропуснали и този момент. Седнаха на земята и започнаха да врачуват. Не отделях поглед от тях. Едната беше от село. Познавах я и тя ме познаваше. Другата беше от града. Не ме познаваше. Завидях на дарбата й. Приличаше на истинска. Такива влашки циганки са от Новозагорско. Много са красиви. Чувал съм, че още докато са малки родителите им ги сгодяват. По някое време сигурно така беше по сценария тръгнаха между хората. Загубих ги от погледа си. Бях решил нещо, но не бях сигурен как ще го свърша. Нямаше ли да се проваля както се провалих като бозаджия. Късметът ми проработи. Чу се някаква олелия. Пъдарят беше подгонил едната циганка, която е откраднала нещо от сергиите. Беше го пъхнала в пазвата си. Пъдарят я хвана и взе да я дърпа. Спуснах се. Тикнах пъдаря. Хванах жената за ръката и я скрих в кръчмата „Бай Фичо“. Наруших им сценария, но никой не дойде да ми прави забележка. За случая си бях поканил професионален фотограф. Трябваше да направя качествени снимки. Това не беше кой да е, а известната народна певица Гуна Иванова.  Съзрях го.  Повиках го. Не попитах момичето. Стори ми се, че ме разбра. Застанах до него. Снимката стана много качествена. Момичето замина и него ден повече не го видях. Качествени станаха и снимките с Гуна Иванова.

Снимката с момичето я пазех в паметта на компютъра. На никого нея показвах. Нямах и право. Преди известно време по друга работа трябваше да се срещна с момичето. Беше дошъл момента да й я покажа . Нямах възможност да говоря с момичето за това пратих снимката по електронната й поща. Имаше и придружаващо писмо в моя стил. Бях изненадан, че момичето изобщо не ме помни. Не знае и за снимката. Възможно е да си мисли, че съм я направил тайно.

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско