nabore.bg

Той беше като пастир и с остена си, когато някой мине пред стадото го връщаше обратно

През 1961 год. бяхме  ученици  от Техникума по поливно земеделие в  с.Ряхово, Русенско. Като селскостопански техникум имахме опитно стопанство, където  отглеждахме почти всички видове култури - пшеница, ечемик, царевица и др. По време на лятната ваканция един месец бяхме на бригада в стопанството с цел да придобием практически опит при отглеждане на културите. Беше месец август. Една сутрин учителите ни казаха, че този ден другарят Тодор Живков ще дойде в блока на ТКЗС-Ряхово, който граничи с нашето стопанство. Ще бъде придружаван  от Окръжното ръководство на партията, Окръжния съвет и специалисти. Когато офицалните лица дойдат ще ни бъде разрешено да преустановим занятията и работата, да излезем  на пътя и посрещнем високия гост. Всички ние се зарадвахме, но се и развълнувахме. Такова събитие не се случва на всекиго и не всеки ден. Бяхме щастливи, че ще видим на живо Първия човек на държавата. Тогава нямаше телевизори по селата и Тодор Живков го бяхме виждали на кинопрегледи и на портрети, които носехме на манифестации.

По-късно разбрахме с каква цел точно пък в това село идва Тодор Живков. Главният агроном на ТКЗС-то в чест на поредния конгрес на БКП праща телеграма до Живков, като обещава в чест на конгреса, че ще получат по 1200 кг царевица от декар. По него време това звучеше нереално, въпреки, че блоковете на с.Ряхово бяха опасани с напоителни канали и растенията поемаха вода в изобилие. Когато докладвали на Живков за телеграмата той изявил желание да се срещне с този специалист и това е основната причина за визитата му. Той много настояваше да се сее повече царевица, защото тя била „царицата на полето”.

          И така когато Тодор Живков и придружаващите го лица спряха в началото на блока, слязоха от волгите и 300 метра тръгнаха да ги извървят пеша. Тогава нашите учители ни разрешиха да излезем на пътя, по който щяха да минат официалните лица. Тодор Живков с бяла риза с къси ръкави и летен каскет придружаван от Първия секретар на партията в Русе – Петър Данаилов вървяха начело. Живков правеше характерните за него широки крачки и ръкомахаше. Ние бяхме в шпалир от двете страни на пътя и с голямо вълнение очаквахме срещата. Когато ни наближиха още от далеч Живков каза:

-        Здравейте комсомолци, какво работите?

         Тогава едно от момичетата се осмели и издекламира, че сме ученици от техникума и сме на бригада в опитното стопанство. С характерния си говор и диалект Живков каза:

-        Учете и прилагайте знанията си в практиката, защото вие сте утрешните строители на социализъма.

         Всички изръкопляскахме и делегацията продължи пътя си до блока където главният агроном ги очакваше. Волгите тръгнаха след тях за да ги вземат на връщане и ние повече не ги видяхме, но този ден го запомнихме завинаги. Така се срещнахме с първия секретар на партията.

Голяма част от младото поколение не знаят почти нищо за Живков, а той беше обикновен селски човек. Много често споменаваше думата “приземяване“, която сегашните ни управници не спазват. По негово време имаше само средна класа, сега има две - малко богати и повече бедни и тенденцията е богатите да стават по-богати, бедните все по-бедни.

 Имам чувството, че Живков беше нещо като пастир и с остена си, когато някой мине пред стадото го връщаше. Сигурно той е имал и доверени хора, които са му докладвали всичко. А народът от средствата за масова  информацията научавахме, че еди кой си освободен по целесъобразност. Мислите ли, че сегашните ръководители нямат такива информатори. Убеден съм, че имат, но не смеят да използват остена, защото той има два края и този когото искат да върнат може да го грабне и да го използва срещу тях. Види се такава е причината  някои хора  да са недосегаемии. Имам чувството, че държавата се крепи на кокили - това са дълги патерици,които клоуните от цирковете използват. Всеки момент краката могат да се изплъзнат от кокилите и този, който се крепи на тях буквално се сгромолясва на земята.

 Понякога си мисля, че дори и да има начин Тодор Живков да бъде съживен и поеме държавата вече не може да я оправи, защото тези хора с които щеше да построи социализма вече ги няма. Съдилища има бол, но не вършат работа. Няма как да построи и толкова затвори, защото Белене ще се окаже малък да побере всички, които съсипаха държавата.

България е преживяла и изстрадала много, но е оцеляла. Византийско, турско робство, войни, национални катастрофи. Дано да се роди някой, ако ще да е като свинаря Ивайло, но да е честен и справедлив, за да спре разрухата на държавата. При всички случаи, ако се намери ще погуби себе си, но ще спечели народът. Или стигнахме до това, което е казал Апостола: „Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя себе си.“

 Никой от сегашните ни управници не може  пък и не иска да стори това.

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско