nabore.bg

Бях ученик във втори клас и затова не ме допуснаха в съдебната зала

Баща ми от малък остава сирак, защото неговият баща е убит на фронта през Балканската война. За него се е грижил дядо му и след това леля му го осиновява, тъй като  тя не е имала деца. Оженили са го, когато е порасъл. Баща ми е бил хрисим и работен. С майка ми са отгледали три момчета. Двамата са работели нивите на вече втория му баща. Баща ми успява и си купува свои ниви и нещата общо взето вървят добре. След образуването на ТКЗС дядо ми започва да негодува от баща ми.

              Причините за мене не ми бяха известни, доколкото съм можел да разсъждавам по него време, бях ученик  във втори клас. И  така стигна се до там, че дядо заведе дело срещу баща ми с цел да освободим дома му. Много хора  идваха да го увещават, но той беше непреклонен. Делото вече беше насрочено и връщане назад нямаше.

              През един летен ден аз, баща ми, майка ми и баба Данка, която беше сестра на дядо, но щеше да бъде свидетел на наша страна, пристигнахме в окръжния град. Аз не исках да ходя в съда, но нямаше при кого да ме оставят и ме взеха с тях. Докато пътувахме до града, аз постоянно си мислех и ме обземаше страх, че след като мине делото в село ще дойде една джипка с няколко милиционери и те с едни страшни униформи, с ботуши, бричове, шапки с големи козирки, запасали кобури с пистолети ще изхвърнас и багажа ни на улицата.  Като наближихме, отдалеч познах, че това е сградата на съда с архитетурните особено ти, характерни застотина метра, когато с оглушителен рев над нас профучаха ято изтребители. Тогава майка ми започна да плаче и с глас да нарежда, как не може най-големият и син, който вече беше военен летец от горе, от небето да види, че дядо му ни гони и няма къде да отидем. Хората се спираха и недоумяваха какво се е случило, но баща ми я хвана за ръка проведе я и влязохме в съда. На свой ред пак изпитах страх и несигурност след като видях огромните коридори, стълбища и разни изображения като на светци. Качихме се на третия етаж и зачакахме уречения час за разглеждане на делото. Понеже бях малолетен не ме допуснаха в съдебната зала. И аз останах отвън заедно с баба Данка. Спомням си, че делото  прлиключи много бързо. Съдията, след като се запознал с материалите по делото на момента отсъдил, че дядо не е прав и няма никакво основание да ни гони от имота си. Ние, обвиняемите бяхме много доволни от справедливото решение на съдията. Баща ми ни заведе до един малък ресторант и аз бях най-много доволен, че ще хапна бял симит и вкусен салам, които за съжаление ги няма вече днес.

                   Още на другия ден след този случай дядо ми се промени и от тогава до края на живота си аз не чух да каже лоша дума за баща ми. Какво му каза тогава този съдия, когото за съжаление аз не можах да видя си остава за мене загадка. Не ми беше удобно, когато вече пораснах да питам дядо, защото тази страница от живота на нашето семейство вече беше затворена..

                   Така се стекоха обстоятелствата, че много пъти след това ходих по съдилища и всеки път когато влизах в съдебните зали винаги си спомнях за този справедлив човек, но много малка част от съдиите, с които имах работа мога да оприлича с въображаемия образ на оня съдия.

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско