nabore.bg

Лични драми

Спомен: Софиянци не ни оставиха да станем шампиони

На първенството бяха анулирани всички срещи на нашия училищен отбор

 

През 70-те години в основното ни училище имаше много талантливи деца. Освен, че бяха ученолюбиви, бяха и добри спортисти. Имахме много добри  отбори по баскетбол и хандбал. Но гордостта на училището беше футболният отбор. Имаше много талантливи футболисти. Само за няколко години достигнахме до финал на националното училищно първенство. Едно никому неизвестно село от северна България щеше да мери сили със софиянци, варненци и заралии. Финалните  срещи щяха да се изиграят в град Лясковец. По него време от Лясковец беше един авторитетен  футболен съдия - Панчев. Ръководеше мачове от „А“ РФГ. Той щеше да ръководи и срещите на учениците. Нашият отбор беше подсилен от трима по-големи момчета. Виждаше се, че и в противниковите отбори имаше такива повече от нашите. Вече имаха пораснали бради.  Бяха възмъжали. Съдията Панчев явно бе решил да не толерира тези градски отбори. И наистина в началото на всяка футболна среща още преди да започне мача отстраняваше по-големите, за да се приведат в приличен вид. Да бъдат избръснати и прилично подстригани. Ония негодуваха, но нямаха друг избор. Напускаха терена и тръгваха да търсят бръснар. През това време Панчев надуваше свирката.

Нашите орли веднага се впускаха в атаки. Отборът ни беше много добре комплектован. Целият отбор се настаняваше в полето на противника. Имаше две бързи крила, които бяха като Дерменджиев и Попов от „Ботев“-Пловдив в миналото. Отзад действаше централният защитник. Снажен и надарен футболист. Щом някой противников състезател минеше центъра той веднага го настигаше и елегантно му отнемаше топката. Подаваше брилянтен пас към едно от двете крила. Крилото устремно се понасяше към противниковата врата. Устремът му можеше да бъде спрян само с нарушение. Панчев назначаваше наказателен удар. Тогава централният защитник заставаше зад топката. С отмерен и точен удар от типа на „падащ лист“ почти винаги поразяваше противниковата врата.

Победихме старозагорци и варненци. Дойде ред на софиянците и те ядоха пердаха. Цялата спортна общественост на селото беше във възторг. На всеки мач в Лясковец присъства 60-70 човека от нашето село да подкрепят момчетата. Аз имах задача от местния лагер в с. Боженци да возя трима футболисти до Лясковец, които бяха на лагер там. Като свърши мача да ги връщам пак в лагера.

Като завърши финалният мач цялата наша публика беше много въодушевена. За такова събитие никой дори не би сънувал. Най-много се радваше докторът. Беше софиянец, но с играта си нашите футболисти го бяха впечатлили. Хващаше момчетата едно по едно. Прегръщаше ги и целуваше от радост. Победихме, но купата не ни беше връчена. В края на мача софиянците направиха жалба за нередовен състезател. Още на другия ден техни представители дойдоха в село. Узнали къде живее въпросното момче и отишли в дома му. Родителите му казали, че е на лагер. Вече се сконфузили, че блъскали пътя напразно. Тръгват си и в този момент се появява момчето. Точно тогава се връща от лагер. Ония това и чакали. Установили, че под негово име на мачовете е играл друг футболист. Нашите и те можеха да подадат жалба за нередовни състезатели, но никой нямаше възможност да обикаля из София. Анулирани бяха всички срещи на нашия отбор, а на противниковите бяха присъдени служебни победи с по 3 на нула.  Така безславно завърши нашето блестящо представяне на футболния турнир в Лясковец. Остана ни само моралното удовлетворение, че завършихме като победители.

 

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско