nabore.bg

Лични драми

Спомен от войнишкото тефтерче: Гордей се, майко!

До вечерната проверка оставаше по- малко от час. Стояхме в палатката с Иванов, Торлашки и Димитров и разговаряхме тихо. В такива разговори се опознавахме и в тихите вечери разкриваме своя живот и мечти, споделяме интимните си мисли.

Слушах разказа на Иван Георгиев и се увличах в трогателното му детство. През зимата на 1948 година далеч от тук, в пловдивския край, на младото семейство Иванови се раждат близнаци- момче и момиче. Малко след това бащата заболява от тежка болест и оставя млада вдовица с четири деца. Нуждите на многолюдното семейство растат. Майката продава акордеона на мъжа си, а след това и малкото ниви. Децата растат. По- големите вече стават ученици в горните класове, малкото момченце е прието в дом за сираци. Много скоро къдрокосия Иван става любимец на другарите си. Наследил от баща си любовта към музиката, в свободното време той свири на китара. Този колектив му става втори дом. На зрелостния изпит по български език Иван получава отлична оценка...

Възпитан и с песните си Иван идва в поделението и става войник със съзнанието, че е длъжен да бъде изпълнителен и ученолюбив. Може би и затова бойните му другари го обикват. Спечелва той уважението на всички. Колко вечери с китарата и хубавите си песни ни е веселил и ободрявал.

Сега в думите на Иван имаше друга музика - говореше с умиление и гордост за своята майка. И това му прави чест. Гордее се той, че майка му е отгледала четири деца. Помагали й близките и обществеността и четирите й деца завършват средно образование. С това е щастлива тя. Щастлива и радостна е тя, че синът и служи войник и далеч от родния край носи нейната обич, която му вдъхва сили по мъжки да преодолява трудности и лишения.

Гордей се, майко, че имаш син- войник, който цени и уважава майчиния подвиг.

 

 Стефчо КИРИН                                                


Зимни войнишки делници преди десетилетия.

Зимни войнишки делници преди десетилетия.