Лични драми
- search
- Всички
С усмивка от първия караул: Как охранявах оръжейни складове с калашник в ръка
Нагръдният знак на офицерите завършили НШЗО "Христо Ботев"
Една малко комична история от Школата (НШЗО "Христо Ботев" в Плевен), където служих преди много-много години.
Първи въоръжен караул. Охранявам оръжейни складове. Калашникът ми е загрял от стискането ми в ръцете.
Ротният ни командир Съботинков ни инструктира преди наряда да носим достойно службата и да бъдем предани към родината, да я пазим от врага. Влязох в окопа и се подпрях на калашника.
Извенъж сърцето ми заби учестено. Чух непознат шум. Ръката ми беше готова да заредя оръжието.
Лъжлива тревога. Някаква птица премина на окопа. Няма срашно за пазения оръжеен склад.
Налегна ме дрямка към 2 часа след полунощ. Луната ми свети отгоре. Аз се мъча да не заспя на пост. Напрегнат съм.
Десетилетия след школата в Плевен, офицерът Джеки Бенадов вече в ролята на дядо
По едно време се чуват шум и гласове.
Скочих от окопа и се ослушах. Заредих калашника. Отново чух глас в далечината.
Извиках:
- Кой там?! Ще стрелям! Освети се и залегни!
- Бенадов, Бенадов, - чух нечий глас.
- Освети лицето и залегни! - изкомандвах според устава.
- Бенадов, Бенадов, командирът Съботинков съм, с проверяващ екип и разводач.
- Освети лицето...!
Бе дошла смяната на караула. Разводач беше колегата Явор Цаков, вече известен журналист в БНТ.
На другия ден получих похвала пред строя за отлично носене на службата.
Джеки БЕНАДОВ, офицер от запаса