nabore.bg

Лични драми

Спомен от детството: Как се представих за герой

Доста често с един далеч по-млад от мене събеседник  в след обедните часове  два или три пъти седмино се засичаме в кафенето и беседваме за разискваме теми и събития. Веднъж събеседникът ми забеляза, че три от пръстите на лявата ми ръка са отрязани. Попита ме, но аз тактично отклоних въпроса и се зачудих, че е толкова наблюдателен, защото съм живял и общувал с хора продължително време, без те да забележат физическия ми недъг... А той в интерес на истината не ми пречи да работя. Даже на наборната комисия ме определиха да служа в ограничен род войски, но аз помолих председателя на военната комисия да служа в казармата като редовен войник. Дори се осмелих и с лявата си ръка се здрависах с него, за да му покажа, че недъгът ми няма да ми пречи. Изпратиха ме да служа в сапьорни войски и там се наложи да проявявам мъжество и издържах. Няма да описвам трудностите, които преживях и ще разкажа това, което разказах на моя събеседник за отрязаните пръсти, а то е следното:

           Провеждаше се учебно занятие от няколко рода войски на Седма мотострелкова ямболска дивизия. Нашата част трябваше да минира с противопехотни мини участък, през който се очаква  да премине противникът. Нашият взводен командир - старшина-школник Червенков попита - има ли някой желаещ да му помага при поставяне взривателите на пехотните мини. Имаше голям риск и се искаше голямо умение, защото мините бяха учебни, но взривателите истински и затова старшина-школник Червенков попита за доброволци. Аз без да се замисля направих две крачки и излязох пред строя. Пълзешком стигнахме до участъка и започнахме да зареждаме мините - аз държах кутиите, в които бяха поставени взривателите.  Подавах му по един взривател и той със специални клещи ги прищипваше. Може би след като постави петнадесетата мина се чу оглушителен гръм, последва взрив и тялото на Червенков беше изхвълено на десетина метра. Аз забих глава в земята в очакване на втори взрив. През това време дойдоха санитарите и аз се надигнах, но под мене имаше голяма локва кръв, която бликаше от ръката ми, която изобщо не чуствах или усещах болка, защото беше изтръпнала. Старшина-школник Червенков беше загинал. Лежах около месец във военна болница и след това изтече срокът на военната ми служба.

           Това разказах на моя събеседник, но истината беше друга. Имаше такъв инцидент, но  с други действащи лица. Тогава наистина загина войник, но не беше от нашето подразделение.

            Истината беше следната: бях 10-годишен и през лятната ваканция бях сам в къщи и се чудех с какви щуротии да се занимавам. Имахме витрина с гардероб. Един ден реших да проверя както има в чекмеджетата и в едно от тях намерих нещо увито във вестник. Развих го и за голямо мое учудване се появи нещо като патрон. Хрумна ми да поставя вътре в него пирон. Взех една тесла и ударих пирона. Последва силен гръм и от лявата ми ръка, с която съм държал патрона бликаше кръв. Баба ми чула взрива и заедно с една съседка наляха в един леген ракия и ме накараха да си потопя ръката. Легенът започна да се пълни с кръв. Тогава ми увиха ръката с кърпа и ме поведоха съм здравната служба. Докторът ми направи превръзка и стегна здраво с бинт разкъсаната ми ръка. Прекарах около двадесет дни в районната болница, раната почти зарастна и се завърнах на село малко преди започване на учебната година. Такава беше истината за отрязаните ми пръсти. Случката съм я разказвал стотици пъти, но сега когато хората в селото намаляха, на по-младите ще разказвам другата - измислената. 

Както се казва по филмите - всяка прилика с лица и събития е случайна.

  

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско