nabore.bg

Лични драми

Спомен: Най-вкусната бобена яхния

В края на месец август по времето на социализма се прибираше реколтата от кооперативните ниви. Сигурно съм бил 8-9 годишен, когато родителите ми ме вдигаха сутрин в 3-4 часа. Качвахме се на каруцата и заедно с другите кооператори  отивахме на блока със засят с фасул. Докато е хладно те започваха да търгат растенията и да ги трупат на неголеми купчета. Предварително определена една от най-възрастните жени, която бе и добра готвачка носи голям чувен*. Под някой  орех правят огнище. Сипват току що очушканите зърна от боба. Наливат му вода и бабата на тих огън с голяма лъжица в ръка започва да майстори манджата. В чувена, когато се развари боба слага всички подправки, които се полагат, като някой от тях останалите не ги знаят. Тя не им ги казва за да не си издаде майсторлъка. Към 10 часа работата приключва, защото слънцето започва да грее вече силно. Всички сядат под ореха на сянка. Някоя по-млада жена сервира и всички вкусват току що сварената манджа. Сипваха и на мене - та нали и аз за това съм отишъл. Дали от водата, която беше изворна, дали от майсторлъка на възрастната готвачка, но такова вкусно ядене през живота си рядко съм вкусвал.

Работният ден все още не е приключил. Всички се качват на каруците, защото са втора смяна на вършитбата. Там ще бъдат до 22 часа. Вършачката работи 24 часа без прекъсване. Работи се на три смени. Тя се обслужва от около 15-тина човека. Двама мъже, които са барабанджии или храначи подават равномерно снопите в голям отвор. Непосредствено зад вършачката до вентилаторите две жени забрадени с бели кърпи на носа и устата с дървени вили притикват току що овършаната слама. Храначите и тези жени се сменят, защото мекината* и осилите,  проникват чак до дробовете им. Сламата се товари на голяма тарга*, която посредством дълго въже се тегли от животинска сила и се прави на голяма камара. Разказвам ви всичко това, защото жътвата, вършитбата и косенето на ръка са вече в историята. Лично аз пък и никой от моето поколение да не говорим за следващите не би издържал на такова натоварване. А тези хора са работили за жълти стотинки - трудодни.

Искам и друго да отбележа. Тези хора сякаш бяха калени. Не бяха познати сегашните болести: инсулти, инфаркти, онкологични заболявани, да не споменавам сегашната пандемия на КОВИД-19. В градовете имаше по една болница в която се провеждаше оперативно лечение на апендисит и хернии. Сега - много болници и много болен народ!

Доста е висока и смъртността днес. Това е очевидно не само за България, но и в световен мащаб. До сега не съм чул за някаква причина. Дали от въздуха, храната, водата или това, че човечеството се е преродило.   

               Считам, че всички тези неща, които изброих, кое по-малко или повече влияят пряко или косвено за живота днес.

 

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско

 

----------------

*Чувен - тенджера, тава.

*Мекина - най-дребният остатък (слама) при вършитба

*Тарга - малка дървена платформа за пренасяне на строителни материали, пръст, тор и др.