nabore.bg

Лични драми

Спомен: На бате Енчо баща му беше автобусен шофьор

       

Родът на популярния актьор от телевизията бате Енчо (Енчо Данаилов) е от нашето село Горно Абланово

 

Това беше много отдавна – бях още ученик. Когато свършиха часовете ни преди една зимна ваканция, група от нас решихме да отидем пеша на главния път Русе-Силистра. Имахме надежда, че там ще намерим превозно средство по-бързо да стигнем до града. Когато стигнахме до спирката в Сливо поле бяхме изненадани. Чакаха повече от двадесетина човека и ние още толкова направихме гледката внушителна. Автобус все още не беше минавал. Нямахме друг избор освен да чакаме.

Аз се изтеглих около 5-6 метра встрани, защото не желаех да стоя в калабалъка. Не минаха и двадесетина минути от Силистра се зададе един автобус „Шкода”. Хората започнаха да се блъскат и всеки искаше да бъде отпред. Учудването беше очаквано. Автобусът беше натъпкан като сардела. Спря на спирката, но вратите не се отваряха. Шофьорът се показа през прозорчето и каза, че няма никаква възможност да вземе пътници. Ще направи изключение и ще вземе оня ученик, който стои в страни. Това бях аз – изненадах се много. Помислих, че шофьорът ме е припознал. Какво пък - извадих късмет. Сториха ми път. Някои завистливо ме поглеждаха. Сигурно са си помислили, че съм имал някаква уговорка. Качих се и стоях на най-долното стъпало до вратата. До града щяхме да пътуваме повече от 30 минути. В огледалото виждах лицето на шофьора. Виждаше ме и той. От време навреме ми се усмихваше. Разбрах, че той наистина ме познава. Нямаше никаква грешка.

Тогава си спомних, че през един есенен ден преди доста години пред нашата къща на село спря мотоциклет. От него пъргаво слезе мъж на средна възраст с кожено яке, брич и ботуши. Беше дошъл да види дядо. Той го посрещна и влязоха вътре. Не обърнах особено внимание на мъжа. Повече ме интересуваше мотоциклета. Рядкост беше в селото да се появи мотоциклет. Понякога идваха някакви началници от милицията, околията и областта. Когато идваха, доста хлапетии наобикаляхме мотоциклетите и гледахме с любопитство. Такава машина виждах за пръв път. Не беше от тези марки, които вече познавах. Явно това беше някакъв английски мотоциклет. Посетителят поговори с дядо около половин час и излезе. Видя ме, че с любопитство оглеждам мотора. Погали ме и ме попита дали имам желание да ме повози. Това и чаках. Метнах се на задната седалка и здраво се хванах за дръжката на седалката. За пръв път щях да се возя на мотоциклет. Мощната машина изрева и потеглихме. Направихме обиколка почти из цялото село. Децата, като чуваха бръмченето излизаха на улицата.      Аз, много доволен им махах с ръка. Разходката приключи, човекът ме стовари пред  дома. Дядо си взе довиждане с него. Дълго гледа след него чак докато изчезна от погледа му. Разказа ми, че още докато бил още малък младежът останал сирак, без майка. Семейството им било много бедно. Децата живеели в мизерия и нищета. Тогава баща му го дава ратай при дядо. Сигурно е бил малък за кърската работа и се е грижел за животните. Когато е поотрасъл  решил да замине за града и там да си търси прехраната. Сигурно някой го е насочил да отиде при известния по него време Йордан Цветков - автобусен шофьор и състезател по мотоциклетизъм. Той бе обучил много младежи да овладеят престижната и уважавана професия. А тези, които са даровити и имат желание станали и състезатели по мотоциклетизъм. Та за това беше дошъл този човек от Русе. Да се похвали на дядо, че бедното селско момче си е взело вече хляба в ръцете.

Такава стара "Шкода" караше едно време бъщата на бате Енчо - Кирил Данаилов

 

А „Шкодата” вече бе пристигнала в града. Направих място на останалите пътници да слязат. Нямаше за къде да бързам, защото автобусът за село щеше да пътува чак вечерта. Шофьорът той стоеше на седалката си - явно искаше да ми каже нещо. Когато останахме само двамата се усмихна и ме попита дали съм го познал. Казах му, че съм се сетил кой е, благодарих му. Взехме си довиждане. Той нищо повече не ми каза, но знаеше, че още като се прибера на село ще се похваля на дядо. Каква добрина ми е сторил. Случи се така, че този човек повече никога не го видях.

Много пъти съм гледал предаванията на известния телевизионен водещ бате Енчо. Актьорът често е споменавал в ефира, че родът му е от с. Горно Абланово.  Не съм допускал, че има пряка връзка с човека, който беше израсъл при дядо. Неотдавна прочетох във вестника статия от бате Енчо, който спомена, че баща му - Кирил Данаилов е бил автобусен шофьор и състезател по мотоциклетизъм. Нямах вече никакво съмнение. Този човек е бил баща на Енчо Данаилов, популярния телевизионен водещ. Дано да прочете писмото ми и да знае, че неговият баща е бил  бедно селско момче. Сам е знаел какви усилия е положил за да овладее любимата си професия.

 

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско