nabore.bg

По следите на едно вътрешно разследване на "Работническо дело"

Колективът на вестник "Работническо дело" на манифестация на площад "9 септември" в столицата

В предългата си работа като журналист винаги имах досег с кореспондентите. Тези скромни и трудолюбиви провинциални пчели на перото ме уважаваха като колега. С някои от тях си останахме приятели и до ден днешен, сигурно защото и аз оценявах високо труда им...

Искам да разкажа една интересна история, който се разигра с мое пряко участие. В Североизточна България за вестник "Работническо дело" в окръжния град N работеше кореспондентът ни К.П. Не искам да споменавам името му, защото мъжът наскоро напусна този свят, а беше съвсем скромен труженик на вестникарската нива, голям професионалист в работата си.

 Първомайска манифестация някъде из провинцията. Снимка - сайтът "Изгубената България"

Години наред К.П. пишел сценариите за манифестациите в окръжния град. Тези манифестации, както се помни, ставаха 4 пъти през годината - на 1 май, за 24 май, за 9 септември и за 7 ноември - денят на Октомврийската революция. За местната власт кореспондентът на "Дело" бил нещо като монополист в тази работа. Минавали години, минавали петилетки, минавали манифестация след манифестация, а той все усърдно подготвял като своя запазена марка сценариите за официалните празници в  N. За тази откровена халтура К. П. получавал съответното хонорарно възнаграждение, доста високо за стандартите на окръга.

Една година обаче, Градският комитет на БКП решил да възложи тази работа на друг изявен местен журналист. Съвременниците сигурно си спомнят, че сценарият за манифестациите съдържаше задължителните образци на жанра. Например фраза като тази: "А сега, другарки и другари, пред официалната трибуна преминават стройните колони на работниците от завод Z". И така нататък...

Снимка на редакционния колектив на "Дело" през 80-те години на миналия век

Кореспондентът на "Дело" разбрал, че тази година са го пренебрегнали и в бъдеще трайно ще се лиши от финансовите потоци, които течали към него. И възложителите от ГК на БКП вече нямало да го търсят за неговите литературно-празнични тропари, за което получавал добри пари. Така К.П затаил в душата си огромна обида.

И какво направил? Седнал на пишещата си машина и изтракал анонимно писмо до ГК на БКП със следния тревожен текст (предавам го, разбира се, условно, защото оттогава е изтекла много вода):

"Уважами другари, манифестацията за 9 септември, която премина преди дни, беше проведена по слаб сценарий. Усещаше се творческото безсилие и липсата на свежи идеи у автора на текста. Деветосептемврийската манифестация, както знаете, е кулминацията в пропагандно-агитационната работа на нашата партия през годината... А какво се е получило като краен резултат - едно лошо организирано шествие по сценарий написан на лош книжовен език, без основни тематични акценти, без точно изразени идеологически лозунги на манифестиращите..."

И така нататък...

На преден план - първият заместник-главен редактор на "Работническо дело" Радослав Радев, зад него е отговорният секретар Степан Ерамян

Като получили анонимката в Градския комитет, я предали за проверка и разработка на местното отделение на Държавна сигурност. Там направили обичайното сравнение на машинописния текст на писмото с взетите отпечатъци на регистрираните стотина пишещи машини в града. Естествено веднага стигнали до автора на доноса - окръжният кореспондент на "Дело". Докладвали на ГК на БКП за резултата, те пък сигнализирали на редакционното ръководство в София.

Оттук нататък започва моето участие в драматично-комичната история. Извика ме в кабинета си първият заместник-главен редактор тогава Радослав Радев. По същото време бях заместник-завеждащ отдел "Вътрешна информация" на партийния официоз. Нямах пряка отговорност за работата на кореспондентите. С две думи Радев ме натовари със следната задача:

- Заминаваш веднага за N. Срещаш се с другарите от комитета и проучваш случая с нашия кореспондент. Изслушваш тяхното мнение, без да поемаш никакви ангажименти за позицията на редакцията. И пътуването ти дотам да бъде инкогнито, К.П. не трябва да знае, че си бил в града.

Изпълних всичко и след 2 дни бях обратно в София. В N секретарят по идеологията искаше да ме среща с "другарите от Държавна сигурност". Отказах -  ръководството не бе ме натоварило с такава мисия. Като се върнах в редакцията докладвах (устно) на Радослав за анонимните епистоларни грехове на кореспондента.

Не зная какво е станало след това вътрешно разследване, в онези времена кадрите се гледаха под лупа. Дочух, че партийното бюро в "Дело" е наказало К.П.

И толкова.

Историческа снимка! Кран сваля името на "Работническо дело" от фасадата на Полиграфическия комбинат в столицата. БКП вече е БСП, "Дело" вече е заменен от "Дума", но тя е само наемател на сградата

Днес са минали повече от 4 десетилетия от тази история с манифестации, пишещи машини, анонимки и ДС. Разказвам я за първи път.

Ще добавя само едно - К.П. бе добър и ценен кореспондент на вестника. Видях го през следващите години още 3-4 пъти, когато случайно минавах през N. Той беше все така елегантно и изискано облечен в тъмните си костюми. Говореше малко и зад очилата му погледът блестеше топло и весело. Хич не се и досещаше, че преди много години аз бях участвал във вътрешноредакционното разследване за него. Времето на манифестациите отдавна и безвъзвратно си беше отишло.

Забравих да напиша, че след промените през 1989 г. К.П. бе напуснал партийния кораб на "Дело" (и приемника му "Дума") и бе акостирал в съвсем новата газета "Демокрация". Като нейн окръжен кореспондент, разбира се. Явно и там работата с кадрите не беше на висота. Щом назначиха в екипа си журналист и бивш комунист от органа, където се призоваваше "пролетариите от всички страни да се съединят". После някак свикнахме с такива политически лупинги и метаморфози.

А колегата и във вестник "Демокрация" беше добър в занаята, уверявам ви. 

 Валентин БОЯДЖИЕВ