nabore.bg

Академик Мако Даков говори на научен форум         Фотоархив БАН

С внимание и голямо задоволство прочетох наскоро статия за академик Мако Даков – легенда и колос в лесовъдството, когото лично познавах. До голяма степен запазването на горите през онзи бурен период на строителство в България се дължи на него. Той е извървял пътя си в науката и горското дело до най-високото стъпало. Грижите му за горите бяха ежедневие. От горите трябва да се сече колкото е прираста. Тогава имаше голяма нужда от дървесина. Когато този баланс беше застрашен, по негова инициатива беше създадено дърводобивно предприятие в Коми – СССР. Дърводобивът оттам нормализира ползването на горите тук. Грижите за горите по негово време бяха на научна основа. Извършваше се интензивно залесяване и за този период бяха залесени над двадесет милиона декара.

Лично той беше създал систематика за превръщането на нискостеблените гори във високостеблени. Това успешно се изпълняваше. За заличаване на последствията от някои природни бедствия и пропуски при сечите, въведе котловинно-постепенната сеч с последващо възобновяване. Прилагането на тази сеч лично следеше.

Като министър на горите и горската промишленост през шестдесетте години, посети горско стопанство Етрополе, за да провери прилагането на сечта. Тогава министрите ходеха в гората. Отведохме го в отдел 137, в който аз бях маркирал насаждението, в унисон с тази сеч. След обиколката, без забележки, явно доволен, ме запита с какво образование съм. Казах му, че със средно-техническо – Горски техникум – Велинград. „Тази есен трябва да запишеш задочно обучение в Лесотехническия институт и там ще се срещнем”.

Увлечен в ежедневието за изпълнение на огромните дърводобивни планове и залесяването, не изпълних таи негова заръка. Следях новостите в науката и практиката и за 50 години стаж дадох каквото можах за горите. Получих и обществена благодарност – четиринадесет ордена и медала и звание „Заслужил лесовъд”.

След години Мако Даков пак посети етрополското стопанство. Опитах да му се представя, както изискваше устава. Той ми свали ръката с думите: „Теб те познавам, няма нужда да ми се представяш”. Бях изненадан, след толкова години да помни един обикновен служител. Но познанството ни продължи. По-късно, когато бях директор на ловно стопанство „Кормисош” в Родопите, идваше на проверка и почивка. Не беше ловец, но риболовстваше с въдица по реката. Аз пък го посещавах в София, когато беше заместник-председател на БАН.

Чувам, че синът му, Альоша, е тръгнал по неговия път. Желая му успехи и при възможност бих се срещнал с него, да поговорим за големия му баща. Бойко Борисов нарича Альоша червен буржоа. Каква наглост, кой е по-голям буржоа от него?

Президентът Първанов също не беше прав, той не изпълни предложението за награда на академик Даков. Сега, послучай сто години от рождението му, би трябвало да бъде подобаващо почетен и най-малко в двора на Лесотехническата академия да бъде поставен негов бюст-паметник. Много, много повече заслужава този колос в науката и лесовъдството, спасител на гората. Особено на фона на сегашното състояние на гората, за което така бурно реагира населението.

И пак, и пак ще повторя сентенцията: „Гората е клонът, на който стои човечеството. Разумният човек не сече този клон!

Христо В. ХРИСТОВ–Референта, Правец