nabore.bg

Той управлява само едно денонощие

Една от малкото снимки на Ламби Джамбаза - той е с кръгче със свои другари

Спомените, които ще разкажа са от детските ми години, като по-голямата част от тях съм запомнил от дядо си, защото това, което помня е, че Ламби Джамбаза беше висок човек и ходеше малко пригърбен. Помня, че имаше обущарска работилница, в която имаше много младежи, които той обучаваше в занаята. По-късно разбрах, че тези младежи той ги е обучавал за обущари, но през лятото заедно с него са работили на полето като трактористи, защото е имал вършачка.  Така доста млади момчета станаха добри механизатори и с добро споменаваха името му и професията към която ги е насочил.

                    Аз съм запомнил обущарската работилница, която денощно гъмжеше от хора. Самата работилница заемаше много добро стратегическо положение - на главната улица, където минават доста хора, беше повдигната, което позволяваше на тези, които са вътре да имат възможност от високо да наблюдават минаващите хора, а те не са били малко. Често се е случвало, когато мине млада булка и чуе, че я одумват, да потъне от срам. Ламби Джамбаза е бил голям майтапчия и зевзек. Винаги е измислял и скроявал шеги и майтапи с които е разсмивал всички.

                    Ще спомена и някои биографични данни, които потвърждавам със снимков материал, предоставен ми от неговия внук.

                    Ламби Джамбаза е дошъл в селото ни от разградския край. По късно разбрах, че е бил в концлагер в Гонда Вода като комунист и след това най-вероятно е интерниран в Горно Абланово. През цялото време докато е бил в селото малко се е изявявал като комунист и да е правел нещо никой не го е възприемал за истина - нито властите, нито хората. Всички са мислели, че това, което върши и говори е шега.

Но на 9 септември 1944 год. заедно с още двама съратници с червени ленти на ръкавите с надпис ОФ, влизат в общината, арестуват кмета, прекратяват правомощията му и го вкарват в мазата, която е служела за арест. Ламби Джамбаза се провъзгласява за кмет, като на този пост е престоял само 24 часа, но те му стигат да бъде записан в новата история на селото. Цялото село гъмжи, едни се радват, други се страхуват от възмездие. Димитър Теодосиев, тогава курсант във военното училище в Силистра сформира един блок от войници и запасняци – отпускари, които с тържествен марш минават по главната улица. Ламби Джамбаза с придружаващите го, от трибуна приема парада.След това всичко тръгва по нов път. Вършачката му била национализирана. Самият той работил

още малко на полето. Аз го запомних, че лежа близо две години, покосен от инсулт с парализа на единия крак и ръка. Не можеше да говори, с мимики и жестове искаше вода и храна.

Помня, че на погребението му се бяха стекли много хора. Нямаше поп и опело. Сигурно такова е било и последното му желание.  Дойде селската музика и от дома му до гробищата звучаха траурни маршове.

Така завърши земния си път Ламби Джамбаза. Достойно беше изпратен един известен с идеите си човек.

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско