nabore.bg

Вестник "Труд"се подиграваше на държавния глава, заради външната тоалетна в двора на майка му  

Култовият нужник в двора на Първанови в Перник, събрал интереса на репортерите на "Труд" преди години. Снимка "Нощен Труд"

Постъпих на работа във вестник "Труд" през 1994 г. Бившият профсъюзен орган ("Труд" вече бе частно издание, собственост на двадесетина журналисти и трима синдикалисти), бе обявил конкурс за завеждащ отдел "Кореспонденти". Подадох си документите и след 2-3 дни ми се обади секретарката на главния редактор Тошо Тошев. Каза ми, че съм назначен и на следващия ден трябва да се явя на работа. С Тошо се познавахме повече от 25 години - бяхме работили и двамата в "Народна младеж".

Шефът на "Труд" бе изградил вече всекидневника в модерния му вид, затова имаше самочувствието да е фактор не само във вестникарския пазар, но и в полето на политическия живот. Всъщност за този период Тошо подробно разказва своето житие-битие в книгите си - всичките до една са много автобиографични.

Тошо Тошев (в средата) обичаше компанията на политици и бизнесмени

Тошо обичаше често да се "отърква" до властта, макар че винаги в крайна сметка в общуването с нея показваше характер. Запомнил съм много негови фрази и изречения за политиците от онова време - като говореше за тях никога не пропускаше да посочи ролята си в коридорите на управлението. Обичаше в по-затворен кръг с 1-2 изречения да прави красноречиви характеристики на политици и бизнесмени от онова време.

Останала е в паметта ми една от тях. Днес се заклевам, че лично от него съм чул фразата, адресирана към управлението на Жан Виденов: "България никога не е имала толкова добър министър-председател!" Което не попречи през 1996-1997 г. "Труд" да стане ортодоксален критик на правителството на Жан. И в крайна сметка вестникът да му "отреже главата" по време на зимните протести в София в съюз с приятелското (тогава!) Дарик Радио.

Кореспондентката на в. "Труд" за Пернишка област Албена Борисова

Същото стана и с кабинета на Иван Костов. Тошо Тошев измисли, а Костов с удоволствие се съгласи, главните редактори на големите вестници всеки вторник да обядват с премиера в някой столичен ресторант. За тези вторнишки обеди на властимащи и медии, "Труд" не без самохвалство съобщаваше в 10-редови информации на страниците си. В края на мандата си Иван Костов вече бе демонизиран безмилостно в почти всички медии. "Труд" беше в авангарда на критиката срещу правителството на СДС. Всъщност това поведение на главния редактор на "Труд" доведе последвалите огромни тиражи на вестника. Тази заслуга не може да не се признае на Тошев.

Понеже с Тошо се познавахме още от далечната 1970 година, виждах с изненада у него някои новопоявили се черти от характера му. Той беше вече забогатял, бе придобил невиждана до тогава надменост, фукливост и мегаломания. Провежданите всекидневни съвещания в редакцията (планьорките) станаха място за безкрайните му самовлюбени монолози - някои продължаваха с часове. Свръх егото се беше настанило у него окончателно.

Главният редактор на вестник "Труд" Тошо Тошев

Сега искам да разкажа за една история от тогавашните години на "Труд". През първия мандат на президента Георги Първанов, Тошо Т. бе успял да се сближи и с държавния глава. Обичаше от време на време да парадира с това близко познанство...

Тази идилия между главния редактор на най-тиражния вестник в страната и президента на републиката не продължи дълго. По едно на време "Труд" започна да "рита" Първанов по-често и по-болезнено по кокалчетата. Усетих, че ударите по "Дондуков" 2 са повече от допустимото и нормалното. Бе започнал вторият мандат на президента и той според мен се беше малко "разгащил". Това определение за Първанов в този период направи лично пред мен генерал Любен Гоцев на една вечеря. (Друг път ще разкажа тази история). Все повече "червеният президент" се появяваше в компанията на едри бизнесмени, тръгна по "султански лов" в Азия, ходеше по стадионите в компанията на Бойко Борисов и Валентин Златев, един от синовете му необяснимо забогатя... С една дума, Първанов вече не отказваше съблазните, които му поднасяше властта.

Министър-председателят Иван Костов открива новата сграда на редакцията на "Труд" на улица "Екзарх Йосиф" в столицата

По това време в критичните материали срещу Първанов се включи и един неочакван и миризлив детайл - външната тоалетна в къщата на родителите на президента в пернишкия квартал "Рудничар". Изведнъж в главата на Тошо Т. се настани мисълта, че клозетът в двора на леля Мария - майката на президента, е особено скандален и сензационен факт, който често трябва да се напомня на читателите. Сещам се, че когато трябваше да се напише нещо за Първанов в "Труд" винаги трябваше да се спомене и за външната тоалетна на майка му. На пернишката ни кореспондентка Албена Борисова й беше писнало подробно да разказва за този толкова важен кенеф.

Това бе повод за нескончаеми шеги и подмятания на редакционните планьорки. Фоторепортер на "Нощен Труд" вече бе влязъл непоканен в двора на леля Мария и бе снимал богоугодното миризливо помещение. Пак по изричното желание на Тошо Тошев и заместниците му по това време тази снимка се пускаше многократно в "Дневен Труд" и "Нощен Труд". Беше ясно, че писачите от "Труд" искат да унизят и опозорят Първанов с абсурдно-кичозните си репортажи. Булевардната журналистика от булевард "Дондуков" 82 (тогавашния адрес на редакцията) бе обявила война на президентството на булевард "Дондуков" 2.

Леля Мария, майката на президента Първанов

В по-нови времена (след 2010-та година) разбрах причината за тази миризлива атака на "Труд" срещу държавния глава. До Тошо Тошев бе стигнала интригантският слух, че Първанов някъде се изказал лошо за персоната му. Това ми сподели човек от президенския екип. Това било достатъчно да се запали фитилът на отмъщението в главата на шефа на "Труд". И изсмуканата от пръстите сензация за президентския клозет в квартал "Рудничар" влязла в употреба...

Мизерна работа на мизерни хора!

А пернишкият квартал "Рудничар" бе един от най-бедните. Тук живееха и сега живеят заедно десетилетия наред роми и българи. Външни клозети по дворовете - колкото щеш. Но само един от тях беше президентският!

Като пиша днес тези редове си задавам само един въпрос - какво ли е станало днес с къщата и двора на Мария Първанова? И с онази паянтова дървена тоалетна там, за която репортерите на "Труд" изписаха толкова мастило.

Кой да ти каже?  

Валентин БОЯДЖИЕВ