nabore.bg

Извънредно издание на белградския вестник "Политика" за земетресението през юли 1963 г.

През лятото на 1963 г. бях на гости в старата Югославия при моя вуйчо Димо. Братът на майка ми живееше там още от преди войната. Бил е студент в Белград през 40-те години, след това се оженил в малкото градче Вране за вуйна ми, сръбкиня, родили им се три деца - моите братовчеди. След резолюцията на Информбюро през 1948 г. и влошаване на отношенията ни с титова Югославия, майка ми и вуйчо ми Димо не се бяха виждали чак до 1955 година. След смъртта на Сталин отношенията на София с Белград малко се стоплиха и пътуванията през границата пак се възобновиха.

Скопският Гранд хотел "Македония" преди земетресението  

През 1963 г. вуйчо Димо беше решил да ни покаже и другата Югославия - републиките, в които още не бяхме ходили. Дотогава бях пътувал само в Сърбия, Хърватия, Босна и Словения... Бях 13-годишен, но и днес си спомням подробности за това лято. Този път тръгнахме на път с майка ми (на баща ми, заради работата му, не позволяваха да пътува в някои балкански страни, едната от които бе Югославия). От Белград тръгнахме към Македония с колата на вуйчо, шофираше той. С нас пътуваше и вуйна ми Милица, светла й памет. Планът беше да минем през Скопие, и после да продължим за Прилеп, Битоля, Охрид, Струга... И оттам да се приберем в Белград... Трябваше да преспим в Скопие и Охрид. Вуйчо бе направил резервации за хотел - в Скопие се настанихме в централния Гранд хотел "Македония" в самия център на града. Помня, че това беше място с тежък лукс - нещо като тогавашния хотел "Балкан" в София... Беше 22 юли 1963 г.

Останките на сринатия хотел "Македония"

На следващия ден продължихме пътя си, разгледахме чудния Охрид (преспахме и там две вечери), и заминахме за Белград. Спомням си, че в Белград вуйчо една сутрин се заслуша в новините по радиото и ни съобщи, че в Скопие тази сутрин (26 юли) е станало страшно земетресение... През десетина минути радиото съобщаваше лоши новини от Скопие, помня, че звучеше само тъжна музика, броя на жертвите растеше. Вуйчо хвана телефона - искаше да се обади на свои приятели в Скопие - но телефоните там не работеха. След обед съобщиха, че от земетресението е сринат до земята централният хотел "Македония" - същият, в който преспахме буквално преди няколко дни... А новините от Скопие пристигаха все по-трагични - броят на жертвите растеше.

Първа страница на в. "Нова Македония" със съобщението за природното бедствие в Скопие

След ден-два вуйчо откри в един от вестниците - мисля, че беше "Нова Македония" или сръбския "Политика" - дълъг списък на загиналите под руините на хотел "Македония". Бяха над 80 човека... И сред жертвите бяха и нашите имена - на майка ми, моето, на вуйчо Димо и вуйна Милица... Някой от спасителите бе открил книгата от регистратурата на хотела, там прочели нашите имена и без проверка, на юнашно доверие, вестникарите ги бяха публикували... А разкопките на спасителите продължаваха. Беше хем весело, хем тъжно. Бях още дете - едва 13-годишен хлапак, а некрологът ми беше отпечатан във вестниците. Майка ми се ужаси от тази нелепица (или щастлив жребий?) на съдбата... Вуйчо Димо запази изрезката от вестника в архивите си, но сестра му - моята майка, никога вече не пожела да я види пак, както и не обичаше да говори за тази случка...          

Така през 1963 г. аз и моите роднини се разминахме със земетресението в Скопие. За нас то не стана фатално, както за повече от 1000 души, които намериха смъртта си край Вардар... През онази ранна сутрин, точно в 5 часа и 17 минути.

Валентин БОЯДЖИЕВ

www.nabore.bg