Лични драми
- search
- Всички
Спомен: Ханджийката баба Станка
По Живково време народът намираше време да празнува и се весели. На много красиви места в гори, планини, поляни бяха построени хижи, заведения и др. В нашия район на самия бряг на Дунава имаше едно заведение с голям дансинг и плувен басеин. Всички казваха на това заведение "Баба Станка". Преди доста години тази неизвестна баба Станка до самото заведение е имала нещо като хан. Често пъти при нея са се отбивали търговци, заможни селяни и керванджии. Тя е готвела много вкусни ястия.
Имало е и нещо друго в което се убедих по-късно. И това има връзка за това, което ще разкажа. Започнах да ходя на това заведение, защото специалитетът му беше рибена супа и пържена дунавска риба. Аз се изненадах когато научих, че старата ханджийка баба Станка е още жива. Бях чувал от дядо и от други стари хора за нея. Говореха се легенди. Къщата на баба Станка беше съвсем близо до заведението. Понякога вечер вече 90-годишната баба влизала при посетителите. Една вечер и аз я видях. Показа ми я една сервитьорка. Видях една висока и здрава българка. Сигурно е била красавица през онези години. Тя вървеше бавно, оглеждаше посетителите сякаш искаше да познае някого от нейните клиенти или техен наследник. Сигурно и доставяше удоволствие и препълнената зала от народ. Вече попрегърбена от годините, но си личеше, че е била добра ханджийка.
Макар и не толкова често понякога ходех в заведението и денем. Имаше пряк черен път. Веднъж с един познат отидохме по обяд. Входната врата беше отворена и влязохме. В този момент едно голямо черно куче беше готово да ни разкъса. Останахме на място за да не дразним животното, извиках силно дали има някой да ме чуе. След малко се показа сервитьорка. Аз й направих забележка, че кучето може да бъде пуснато само вечерно време, когато няма клиенти. През останалото време то не трябва да бъде оставано без надзор. Сервитьорката каза, че кучето било на готвача. Правили са му забележки, но той не ги възприемал. И сега го нямало пак. Бил отишъл на разходка. Почти винаги кучето тръгвало след него, но някои дни оставало в заведението. Кой знае, но ми се стори, че в този човек има нещо загадъчно. След това, когато пак отидох в заведението на баба Станка бях решил да видя този готвач. Попитах същата сервитьорка и тя ми каза, че е в кухнята. Нямах намерение да му искам обяснение за предишния случай. Исках само да го видя външно що за човек е. Отидох до гишето и го видях. Беше среден на ръст вече към петдесетте. Пак ми се видя нещо странно в този човек.
След това чувах за него, че имал и странно хоби, и вършел незаконни неща. Това вече не е важно да го споменавам. Ще разкажа за другото, което е извършил.
Изминаха още няколко години. Веднъж прочетох в местния вестник „Утро“ кратка статия за криминалните новини от района. Съобщаваше се, че този същият готвач е прострелял шефа на заведението. Укрил се и бил обявен за общодържавно издирване. След няколко дни го открили мъртъв в колата си в гора близко до родното му село. Сам се е прострелял със същата пушка, с която е застрелял и шефа на заведението. Следствието доказало, че инцидентът се е случил в момент на ревност от негова страна. Той е подозирал шефа си, че има някакви връзки със сервитьорката. Решил да го ликвидира веднъж завинаги. След това решил да сложи и край на живота си. Може би да се провъзгласи за герой или победител в задочния спор за една жена. Като научих за това, случката ми се стори някак странна. Този човек и шефът на ресторанта бяха във възраст, в която е безсмислено да се водят кървави отмъщения за няма нищо. Сигурно е бил болен психически. Не можех да си отговоря и на други въпроси. Кой е издал разрешително на готвача за носене на оръжие? Ако пък не е имал такова, защо е допуснато да го притежава? Всичко това сигурно е било изяснено, но е било вече твърде късно. След този случай вече не съм стъпвал там. За мене това заведение вече бе получило както се казва "черен печат".
Понякога, когато се сетя за тази случка си мисля, че ако старата ханджийка баба Станка още работеше в ресторанта, със сигурност тя намаше да допусне такова кърваво злодеяние.
Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско