nabore.bg

Лични драми

Спомен: Дюлите на дядо Спас

Дядо Спас гледаше и не можеше да се нагледа на дюлите… Погалваше с ръце вече натежалите лимоненожълти плодове и със слаб старчески глас си тананикаше:“Дюлите в двора, мамо, / като мънички слънца...”

Той заобича дюлите още от времето, когато заедно с Дюлка пееха в културния дом – хор „Тракийски напеви”.

Остаря, поболя се, но не можеше да я забрави…

Изучи всичко за дюлите… И създаде градина от различни сортове – „Португалска” и „Италианска” дюля. Засади и най-новите български сортове „Асеница” и „Хемус” – едри, сочни, с приятен аромат.

Искаше да я зарадва… Според историците – Парис – син на царя на Троя, за да има хубавата Елена, дал не ябълка, а дюля...

За Кръстовден, баба Дюлка си дойде на село с внуците – за събора, но не го позна. След инсулта той се беше свършил…Тя гледаше дюлите… Усмихна се.

“Все същата усмивка! Досеща се, че са мои.” – мислеше си дядо Спас. Старецът дълго я изпращаше с поглед. Есенните слънчеви лъчи му пречеха да гледа.

- Господ ме държи за мъка…! – едва промълви. И с патерицата, влачейки крак, се скри в градината.

 

Церковски ПЕТРОВ,  град Стамболийски