Архивите са живи
- search
- Всички
Спомен №18: Анархизмът на моя баща
Бях чувал откъслечни разкази и споделени откровения на баща ми Тодор К. Бояджиев, че през младостта си е бил близък до анархизма. Сигурно е силно е да се каже "близък", защото съм запомнил баща ми винаги комунист, дори и в спомените на други хора за живота му преди 1944 година. И все пак знаех доста неща за онези популярни ямболски анархисти от началото на ХХ век и най-вече от 20-те години на същия век. Тези дни пак се рових в архива на баща ми и открих две книжки от списанието "Свободно общество". През 1924 г. то се самообявява за "Месечник за свободно разбиране на живота", а през 1933 г. вече е "Месечно безвластническо списание"...
Пожълтели страници със статии като "Комунизъм и анархия", "Платформа за организация на един областен конгрес" (От анархо-комунистическата група в Тулуза), "Малатеста и безвластническото движание", "Противодържавничеството", "Михаил Бакунин", "За величината на социалните движения", "За индивидуализма", "Отчет на комитета за подпомагане болни и арестувани другари"... Има и две стихотворения на Ламар (Лальо Маринов), също близък до анархизма през 30-те години на миналия век. Мисля си, че някаква сантиментална причина е накарала баща ми да съхрани тези две списания в архива си, чак до своя смърт...
Спомням си, че баща ми беше близък със забравения вече писател Недялко Месечков, също родом от Ямбол - негов приятел от детството и младостта. Те бяха почти връстници - баща ми е роден през 1909 г., а Месечков - през 1906 г. Няколко пъти бай Недялко е идвал у нас на обед и вечеря. Говореха си за познати от училището, за младежките компании... и за ямболските анархисти, разбира се. Бях малък, за да разбирам всичко, но и тогава думичката "анархия" будеше в мен любопитство... Недялко Месечков бе плодовит автор, особено преди 9 септември 1944 г. След тази дата той издава общо взето книги, някои от които са конюнктурни по съдържание... Но си спомням, че беше сладкодумен разказвач, с огнени очи, лицето му беше почти матово, говореше бавно с драматични паузи между изреченията - в младостта си бай Недялко е работил и като актьор...
Писателят Недялко Месечков
Задавал съм си въпроса - как и кога баща ми е "прескочил" от анархизма към комунизма. Изглежда, че това е станало в юношеските му години, когато всичко в неговото сърце и душа е вряло и кипяло... След като завършил 7 клас, поради бедност баща ми сe хваща чирак в една сарашка работилница... Бил е пролетарий в най-конкретното значение на тази дума. Точно тогава, още 14-15-годишен започва да ходи почти всеки ден в клуба на комунистическата партия в Ямбол, влиза в една от детските комунистически групи на града... После естествено го привличат в БКМС, РМС и така нататък...
Няма да кажа нещо ново, ако подчертая, че анархизмът в Ямбол има стари и големи традиции... Нека си спомним за великия Васил Шейтанов. Чел съм много по този въпрос, но повече за ямболските анархисти знае приятелят и землякът - Христо Карастоянов, писателят, които пресъздаде образите им в няколко свои книги...
Симпатизант на анархизма е и моят бивш колега от "Труд" и "Народна младеж" фоторепортерът Георги Цветков-Гошоре, да е жив и здрав!
Валентин БОЯДЖИЕВ
www.nabore.bg