nabore.bg

Съветският военен аташе сигнализирал за гаф във вестник "Народна армия"

 Маршал Андрей Антонович Гречко, министър на отбраната на СССР

Изкарах част от военната си служба в стария вестник "Народна армия". Днес той се нарича "Българска армия", защото както казва един колега - след края на "народната власт" всичко "народно" отиде по дяволите. Вече висшист бях завършил НШЗО "Христо Ботев" в Плевен и заедно с колегата от вестник "Поглед" Чавдар Крумов ни разпределиха във военния всекидневник. Двамата имахме вече няколкогодишен стаж по вестниците, така че под пагон бяхме нещо като кадрови подарък за армейските издания. Не мога да не припомня, че едно време когато някой добър футболист влизаше в казармата, само 2-3 месеца след клетвата вече играеше с екипа на ЦДНА (ЦСКА). Като срочнослужащи с Чавдар не влизахме в редакционния щат, а заплатите ни като старшини-школници (фазани) бяха десетина лева месечно. Така, че не бяхме в тежест и на редакционния фонд "Работна заплата". 

"Народна армия" дълги години излизаше като всекидневник

Сумата съм запомнил защото ходех да си я получавам веднъж на 3-4 месеца в Танковата бригада в Горна баня, където се числях на храна и доволствие, както казват военните. Спяхме си у дома с разрешение на главния редактор, а униформата с Чавдар обличахме само докато бяхме в редакцията.

Не служба, а песен!

Сградата на военното издателство в София, където се намираше редакцията и печатницата на вестник "Народна армия"

Още като влязох в "Народна армия" ме сложиха на "пангара" да давам дежурства като заместник-отговорен секретар. Такъв бях и в "Народна младеж", откъдето идвах. Работата в армейския вестник не бeше тежка, няма защо да си кривя душата.

На едно от дежурствата ми в секретариата се чакаше важно събитие - пристигането на съветска военна делегация. Щеше да я води самият министър на отбраната на СССР маршал Андрей Гречко. По неписаните тогава правила предварително се пускаше голяма биография на госта с негов голям портрет на първа страница.

Снимка на бивши главни редактори на вестник "Народна армия". В средата в униформата е полковник Рангел Златков, вляво от него е Александър Николов, а най-вляво е Георги Атанасов. Третият отдясно наляво е първият главен редактор на вестника Стойне Кръстев. Терасата е на последния етаж на редакцията, при заседателната зала. С Чавдар Крумов на тази тераса сме изкарали много приятни мигове. Тук се провеждаха и вътрешноведомствените турнири по тенис на маса.

Дежурството мина нормално. На следващата сутрин обаче в къщи ми се обади разтревожена секретарката на главния редактор. Момичето спешно ме извика да се явя "на килимчето". Хванах тролея и след половин час вече стоях мирно пред шефа на вестника полковник Александър Николов и прекия ми началник отговорния секретар полковник Рангел Златков. А там бурята вече се беше разбушувала - и не ставаше дума за буря в чаша вода!

Определено режисирана снимка: Войници и офицери от българската група войски в Чехословакия през 1968 г. четат новия брой на вестник "Народна армия"

Ставаше дума, разбира се, за гаф в броя, на който вечерта бях дежурен. С мен пребледнял стоеше и дежурният редактор, коскоджамити полковник. С две думи - снимката на маршал Гречко бе отпечатана обърната, на нея лявото бе станало дясно, а дясното - ляво. Гафът бе станал в цинкографията - там бяха копирали филма на изображението огледално. (Малко пояснение - причината за грешката днес може да се разбере само от вестникари, които са работили през времето на стария висок гутенбергов печат).

Армейски генерал Добри Джуров, министър на отбраната на НРБ

Ако вместо снимката на маршала, бяхме обърнали портрет на някой цивилен, никой нищо нямаше да забележи. При военните е друго, на униформата ордените, медалите, академичните знаци и другите отличия стоят в определен строг ред. Ордените и медалите се поставят върху мундира вляво, до сърцето, а почетните знаци - вдясно. На снимката на маршал Гречко всичко беше наопаки!

 И тогава в кабинета на главния редактор се започна една! Полковник Сашо Николов беше бесен и почервенял от яд, а Рангел Златков гледаше да успокои поне малко топката.

Полковник Александър Николов, главният редактор при когото служих

След това разбрах, че "конското", което се стовари на главите на дежурните по броя, си има и предистория. Сутринта на летището, докато чакали самолета на министър Андрей Гречко към групата на нашите генерали се приближил съветският военен аташе в София с пресния брой на "Народна армия". Показал им снимката на маршала и попитал защо ордените не са по обичайните си места. От генералите, включително и министър Добри Джуров, никой не можел да си обясни технологията на гафа. Извикали веднага моя шеф полковник Сашо Николов - и той бил на летището. Той мигал пред началствата, но също не знаел как е станал конфузът с маршалската снимка. Но ударил токове и казал, че ще разследва случая и ще наложи наказания. Чак в редакцията полковник Рангел Златков му обяснил механизма на гафа.

Полковник Рангел Златков, прекият ми шеф - отговорен секретар на военния всекидневник. Златков бе известен публицист и военен историк, автор на много книги и изследвания

Странното в цялата история, че наказанията ни се разминаха. И днес не мога да се спомня за нищо повече от онова "конско", което дежурният екип изслуша прав в кабинета на главния редактор Николов. А през месеците, в които работих в "Армията", разбрах, че полковникът съвсем не е лош човек. Оттогава минаха много години, а от гафа с маршал Гречко си "закачих обеца на ухото" - да гледам под лупа клишетата, когато пристигнат от цинкографията. Макар, че старите журналисти едно време казваха: "Вестник без грешка не може, гафовете в него го правят по-забавен. И за редакторите, и за читателите!"

Валентин БОЯДЖИЕВ