nabore.bg

В социалистически реализъм , в демокрация и в Преход , в реформи и дори в пандемия и локдаун минаха  годините ...Петдесет и седем. От края  на „зрелостния   средношколски  мандат ” на седемнадесетгодишните  момичета и  момчета от една софийска гимназия в квартал „Левски”...

    От чернобелите снимки в албума на времето личат  крехките и неуверени още погледи , които  събираха в едно паметни  срещи, неразказани и  преразказани случки , събития от един  живот , за които са безсилни и   пандемичната  обстановка и извънредните  мерки . За тях  няма ни  вирус , ни  ваксини , които  да попречат и пресекат желанието на  абитуриентите от випуск 64 да се срещнат  отново и сега на  5 юни след петдесет и седем години .

   Вървели рамо до рамо , сърце  до сърце по течението на реката , те и сега ще опрат лакът  до лакът и предпазните медицински  маски ще поприкрият бръчки около носа и  устата , в очите  си  ще видят оцелялото негасимо пламъче на едно  приятелство завинаги .Чиновете и класните стаи , учебните  кабинети и училищният двор , физкултурният салон , междучасията  и извънкласните  занятия , часът на класния са запазили десетки и  стотици разкази за зрелостта, към която с уроците  през младостта е останала вярата , че добронамереността на учителите и родителите ги  е направила истински  граждани и човеци . А младежкият  огън е съхранил дружбата и искреното  приятелство ...

   Те нямаха тогава  скъпи  и модерни  айфони и  таблети , не се возеха в лъскави автомобили , нито  ги  блазнеха силикони и  модни тенденции ,  а приемаха уроците на живота от извора , ходеха на селскостопански летни  средношколски  бригади в помощ на народното стопанство,беряха и сортираха  домати в благоевградските  села за износ и  вътрешния  пазар , замръкваха в палатковите  лагери с песни и шеги и се  будеха  рано  сутрин за труд в градини и ниви с птичите  припеви . И досега са  запазили щастливи  и весели епизоди от онези красиви и с нищо  незаменими  сърдечни  разкази за своите  ваканции ,чакащи с нетърпение през септември отново да седнат  на своите  юношески чинове по  пътя към зрелостта ...

   На  5 юни 1964 година те получиха  своите свидетелства  за зрелост и се  пръснаха всеки  в своята нова  посока. Станаха студенти ,  работници , учители , служители , общественици, просто станаха добри граждани . През пет и десет години си организираха нови  свои „абитуриентски” тържества  и балове и пишеха своя нова  житейска биография и продължават да си спомнят за часовете,преживени в  нощта на  абитуриентския бал в ресторант „Спортна среща” при Нацио

налния стадион „Васил Левски „ .

  А Левски беше и остана освен паметния  урок по история и  родолюбие и техен патрон завинаги . Урок  към зрелостното свидетелство и през изминалото петдесет и седем годишно присъствено  обучение .Като  ехо от нещо неповторимо  и вечно .

  А после в колекцията на изминалото  време си прибавяха срещите в клубовете на БАН , в клуба  за българо съветска  дружба „ на „Клемент Готвалд „ 4 (сега  булевард „България”), на  улица „Цар Симеон „ ,в ресторант „Берлин„, в пицарията  - бар на„Ботевградско шосе”,в ресторант „Магнолия”...

   Нзабравима е срещата в класната  стая на гимназията за 55-годишнината с класната  деветдесетгодишната математичка Радка Радева , с ветерана учител Генчев ... И нахлуват личните незабравими спомени за любими  учители измежду Райчева , Йорданов , Баталов, Темизов , Кадийска , Стоянова , Хранкова , Караджова , Паликарска ,Гугов , Ранков , Стефанов , Николов , Иванов , Бъчварова  , Бобев, Младенов ,Владимирова . Учители с главни  букви .

   Повечето от тях на 5 юни физически ще отсъстват по  уважителни  биологични  причини заедно с онези съученици , които се преселиха в друг неземен свят , но споменът ще споходи и  тях към списъка от дневника  на учителя и  ученика . А постоянният дежурен п о клас Павел  Николов ще извади отново новия  дневник и ще повтори вече познатия  ритуал за юбилейната среща с много настроение ,оптимизъм и жизнерадост .

    Около  Деня на просветата, на писмеността и  културата 24 май   се връщат хитови  училищни песни, събития и  спомени , достойни  за уважение и признателност , ще влезем отново даже и  онлайн в училищния двор , в класните стаи с благодарност към първите , които подадоха ръце към зрелостта на своите  ученици...И сега  след петдесет и седем години.

    А двете  цифри , забодени в тортата  една  до  друга  - 5 и 7 са  възрастта на  неувяхващото приятелство и спомена  за  зрелостта .Сега разменете  местата им и ще видите юбилейната 75 годишнина на ветераните  актьори в ролите - главни  и поддържащи мъжки и  женски  на абитуриенти от 130-та софийска гимназия в квартал „Левски„ . И вдигнете наздравица за тях. На  5 юни 2021 година в София .

Лозан  ТАКЕВ