nabore.bg

Болшевикът Тодор Бояджиев е пленен, инквизиран и обесен от частите на Деникин в Северен Кавказ през февруари 1919 година

Тодор П. Бояджиев /1 ноември 1883 г. – 19 февруари 1919 г./

В революционното руско движение от началото на 20-ти век участват много българи. Повечето от тях са студенти в руските университети. Редица нашенци участват активно в Октомврийската революция (1917 г.) и последвалата Гражданска война в Русия на страната на болшевиките. Мнозина от тях са военнопленници от Първата световна войнаполитически емигранти или бесарабски българи, които се включват в Червената армия.

В революционните събития в Русия през 1917 г. участват и много българи

Не можем да не припомним за дейността на Благоевата социалистическа група - една от първите марксистки организации в Русия, официално наречена „Партия на руските социалдемократи“, създадена през 1883 година от основателя на социалдемокрацията в България Димитър Благоев. Групата обединява около 15 марксистки кръжока, разполага с нелегална библиотека и печатница.

Руските социалисти, организирани от Димитър Благоев имат програма, в която се обявява за разпространение на марксистките идеи сред работническата класа и в бъдеще – създаване на социалдемократическа партия. Те издават вестник „Рабочий“, от който излизат в нелегалност само 2 броя. През 1885 г. Благоев е арестуван и върнат в България. Две години по-късно почти всички членове на групата са арестувани, което води до разпадането ѝ. Дейността на групата на Благоев полага основите за създаване на Руската социалдемократическа работническа партия.

Рисунка от революцията през февруари, 1917 г.

Възхвалявана и отричана, Великата октомврийска социалистическа революция се поражда в недрата на руския народ и изригва със силата на вулкан, за да помете дивия и варварски капитализъм и да сложи началото на нова ера в човешките взаимоотношения. Оттук нататък нейният тътен ще отеква през десетилетията и ще дава сила на бедните и унижените в борбата им за хляб и свобода. Днес повече от сто години след октомври 1917 г., вече рядко някой се сеща, че в онези събития в Русия участват и нашенци. Техните истории намираме в сборника с очерци "Българи октомврийци" (Партиздат, 1987 г.): Асен Христев, Борис Шаранков, Владимир Райнов, Георги Садакли, Георги Добрев, Георги Гологинков, Иван Дечев, Йордан Пехливанов, Марин Папурков, Никола Трайчев, Павел Стаев, Парашкев Лабенски, Петър Лабенски, Стефан Лабенски, Симеон Ванков, Стоян Джоров, Тодор Жеков, Тодор Бояджиев, Христо Боев.

 /Няколко лични бележки. Преди години от баща ми и майка ми научих, че един представител на ямболския род Бояджиеви е участвал в Октомврийската революция в Русия и е бил убит през последвалата гражданска война. Някои подробности за Тодор П. Бояджиев-Федя научих от материали на ямболския окръжен историчесдки музей през 70-те и 80-те години на миналия век.  Майка ми – Желязка Бояджиева използва едно свое пътуване до Москва, за да открие наследниците на Т.Б. там. Аз също се запознах с тях и те дори ни гостуваха в нашето жилище в руската столица. По странните завои на съдбата, роднините отдавна се бяха разделили с фамилното име „Бояджиеви“, но знаеха с подробности живота и кончината на техния предшественик от началото на 20-ти век Тодор Петров Бояджиев. Исторически доказано е, че той произлиза от Ямбол и е свързан с рода.

Ямбол от началото на 20-ти век - родният град на Бояджиев

Предположих, че е брат на моя дядо Коста, който аз не познавах, защото бе починал, сравнително млад. За него можеше да ми разкаже моята баба Недка – жената на дядо Коста, но за съжаление тя също си отиде в годините, когато бях невръстно дете – под 7-8 години. В по-късен етап моят братовчед Георги Бояджиев – вече покойник, направи родословно дърво на фамилията и там намери място Т.Б., болшевикът от Руската революция. С една дума Т.Б. се явява мой непряк дядо, а аз – негов непряк внук. Моят баща Тодор К. Бояджиев се явява племенник на Тодор П. Бояджиев. Прякорът Федя идва от руския вариант Фьодор на българското име Тодор. Надолу ще публикувам някои документални следи оставени от моя родственик в архивите и литературата/.

Серго Орджоникидзе

Ето какво пише за Тодор П. Бояджиев-Федя в сборника „История на ямболската окръжна организация на БКП“ от 1984 година: „Като член на Болшевишката партия участва в Октомврийската революция тесният социалист Тодор Петров Бояджиев /Федя/, роден в Ямбол на 1 ноември 1883 г. Той учи в Петербург и на 9 януари 1905 г.  /“кървавата неделя“/ крачи заедно с работниците от Путиловския завод. През 1914 г. със специално партийно решение заминава за Кавказка област, а когато назрява революцията, той отново е в бурния Петроград. На 24 октомври 1917 г. В.Д. Бонч-Бруевич му възлага да ръководи отряда за превземането на Пересильная тюрма – един от най-големите затвори на царизма. Превзел затвора, отрядът участва в завземането на държавни учреждения, военни складове, централната поща и накрая са отправя към Зимния дворец.

Сергей Киров

Когато в Северен Кавказ съветската власт е застрашена от армията на Деникин и от метежа на меншевика Г. Бичерахов, по настояване на С. М. Киров и Г.К. Орджоникидзе, Т. Бояджиев е изпратен в района на град Терек, където става член на Областния съвет. В тежките сражения с армията на Деникин Т. Бояджиев е пленен, измъчван жестоко и на 19 февруари 1919 г. Обесен на площада при гара Слепцовская. Преди да сложи сам въжето на шията си, той произнася пламенна реч пред събраните селяни“. 

Успях да се свържа с любезните служители на Регионалната библиотека в Ямбол. С тяхна помощ успях да се добера до интересната брошура, издадена преди доста години "Ямболци, участници в борбите на руския пролетариат". Там прочетох следните редове за Тодор П. Бояджиев:

"В революционните борби на петербургския пролетариат активно участие взема и Тодор Бояджиев. Той е роден през 1885 г. в Ямбол. Дванадесетгодишен заминава за Одеса да учи в семинарията. Будния юноша обаче не се задоволява с религиозното учение, и през 1903 г. кандидатствува и бил приет в Лесничейския институт в Петербург. Тук той се свързва с руските революционери и взе ма дейно участие в революцията от 1905 г.

 

Федя първоначално учи в Одеската суеминария

 

В писма до сестра си Тодор Бояджиев съобщава за борбите в Петербург, за сблъскванията с полицията, за голям митинг в Териоки – Финландия. Той участва в издаването и разпространяването на революционни позиви. Участвал и в списването на специален студентски вестник. Като член на Болшевишката партия Тодор Бояджиев организира и ръководи българските студенти в кампания та за бойкотиране на царската Държавна дума след 1905 година. През 1914 г. българското землячество тясно свързано с борбите на руския народ изпраща на революционна работа в различни области на Русия и българскитестуденти. Тодор Бояджиев придобил вече революционен опит е изпратен в Кавказка област. Тодор Бояджиев взема непосредствено участие и. в самата Октомврийска революция. На 24 октомври 1917 г. през нощта, в бойните редици на славния петроградски пролетариат, гой е в групата определена да щурмува затвора „Пересильная тюрьма", където са били политическите затворници. Поставената задача била изпълнена за. кратко време. След Октомврийската революция Тодор Бояджиев рабо¬ти в Петроград, във военния сектор. Като опитен революционер той е изпратен в Кавказка област. По време на интервенцията той е заловен от англичаните и разстрелян. Така геройски загива участникът в двете руски революции.

 

 

 

 

 

 В брошурата "Ямболци, участници в борбите на руския пролетариат" фактите за Федя са малко по-различни от останалите източници.

 

Владимир Дмиитриевич Бонч-Бруевич (1873 — 1955)

С. М. Киров и Г.К. Орджоникидзе са били високопоставени ръководители на съветската държава, болшевики – близки до Ленин и Сталин. Именно Бонч-Бруевич, Киров и Орджоникидзе са тримата, повлияли най-много и активно за съдбата на Тодор П. Бояджиев.

Енциклопедия „България“, на БАН, том 1 от 1978 г. също се спира на биографията на Тодор Бояджиев. В справката за българина се казва: „Тодор Петров Бояджиев-Федя от Ямбол ... е деец на руското революционно движение. След завършване на средното си образование заминава да учи лесотехника в Петроград /1903 г./ , където се включва активно в борбите на руските работници и селяни. Участвал е в Първата руска революция 1905-1907 г. и в нелегалната дейност на РСДРП, а през 1917 година – и в Февруарската и в Октомврийската революция. Заедно с Иван Някшев е един от организаторите на българската комунистическа група в Петроград. Изпратен от съветското правителство да работи в Кавказ по снабдяването на Червената армия. Заловен и обесен от белогвардейци...“

Българинът е участвал в щурма срещу Зимния дворец в Петроград

Тук му е мястото да прибавя цитат от Летописа на печата в Северна Осетия, 1987 г. Той се намира в Електронний государствений библиографический указатель към министерството на културата и изкуството на Северна Осетия. Там се цитира една публикация на автора Стоян Щирков със заглавие „Пламенний интернационалист“, в резюме:

„Разказваме за българина Тодор Бояджиев – участник в трите руски революции, загинал за свободата на братската Северна Осетия. 

/Публикацията е във вестник „Социалистическая Осетия“, 5 ноември 1987 г./   

Вестникът "Социалистическая Осетия" често публикува материали за Тодор П. Бояджиев

Данни за Тодор П. Бояджиев открих и на едно неподозирано място – сайтът www.izgrevat.com, който по тематика е близък до учението на Петър Дънов. Там е публикуван сценарий за исторически концерт-рецитал, който се спира на участието на българи в Октромврийската революция. Рециталът се нарича „Съдбата на света започва от България“, изнесен пред българска публика на 28 октомври 2017 г. Той е посветен на 100-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция. Концертът-рецитал е изнесен в софийския парк-хотел „Москва“. В една от частите на рецитала се казва:

„В щурма на Зимния дворец на 23 октомври 1917 г. участват и трима българи – Антон Мирчев, Иван Някшев и Тодор Бояджиев. В превземането на затвора Персильная тюрма /Бастилията/ и освобождаването на политическите затворници, участват двама българи – Някшев и Бояджиев. Българите присъстват навсякъде!“   

Генерал Антон Деникин е предводителят на Бялата армия

Днес, когато съм 77-годишен, съдбата на моя родственик Тодор П. Бояджиев-Федя, още ме примамва и вълнува. Зная, че има още какво да се научи за този революционер, чийто живот е прекъснат едва на 36 години. И съм сигурен ще се намерят още документи и факти за неговото житие-битие, посветени за една голяма социална идея.    

Валентин БОЯДЖИЕВ

Литература

1.     Окръжен партиен архив- Ямбол, №41.

2.     П. Панайотов – Болгари в борбе за советскую власт. София, 1967.

3. Вестник „Народен другар“, №133, 9 ноември 1965 г.

4. Самуилов И. – Българската комунистическа група в Петроград в периода на Великата октомврийска социалистическа революция  и чуждестранната военна интервенция, ВПШ, Научни трудове 26, 1966 г. /авторът погрешно пише, че Т. Бояджиев е от Габрово/.

5. Енциклопедия „България“ на БАН, том 1, 1978 г.6.     Вестник „Социалистическая Осетия“, 5 ноември 1987 г.

6. "Ямболци, участници в борбите на руския пролетариат", издание на Регионален исторически музей-Ямбол