nabore.bg

Със чаша вино съм

до моята камина

и споменът ми

за онази зима.

Внезапен поглед

разпиля  ме цяла,

една усмивка

бавно  ме събра.

Душата ми притихнала

в две длани,

без да помисли,

взе,  че разцъфтя.

Навярно всеки

свой  сезон си  има.

Дошъл бе моят –

пролетната зима,

като светкавица…

Наздраве, Спомен мой,

за разцъфтелите

сред зима!

Благодаря  ти,

че те има.

 Жива съм

На 75! Не мога да повярвам!

Благодаря и моля: Господи,  кажи,

защо след  толкова сурови  изпитни

отново ми даряваш земни  дни?

Какво ли трябва  още да  науча.

Задачи  с болки пак ли  ще получа.

Не  бях „прилежна“. Вярно е, уви!

Нито безгрешна. Боже мой, прости!

Проклятие  живота връхлетя.

Отидоха си братя  и сестри,

бащи  и майки, и деца дори.

Светът ни неспасяемо гори.

Прости ни, Боже! И ни  помогни.

Аз чувствам,  че  си  тук – сълзите триеш.

Подаваш ми ръка да се изправя,

да стъпя  пак  отново на крака.

Да,  жива съм и  пътя  мой ме чака.

Но  все  по-стръмен, труден,  непознат.

А само  ти единствен, Боже, знаеш –

как, до кога по  него ще вървя.

Жива  съм…

Лилия ВЕЛЧЕВА, Силистра