nabore.bg

Това стана във втората половина от 90-те години на миналия век

С чаша шампанско бе открит офисът на "Труд" в Бургас от главния редактор на вестника и президент на "Медиа Холдинг" Тошо Тошев и областната кореспондентка Мария Кехайова. Оттогава са минали повече от 3 десетилетия. Снимка - Лина Главинова.

Няколко черно-бели снимки и изрезки от вестници ми припомниха тези дни как се откри първият извънстоличен кореспондентски офис на вестниците "Труд". Това трябва да е станало, по мои спомени, в годините 1994-1995-1996-та.

От 1994 г. завеждах отдел "Кореспонденти" на "Труд"-овете. Редакцията още беше на булевард "Дондуков". Пряк шеф ми беше моят стар приятел и колега от младежките години , вицепрезидентът на "Медиа Холдинг" Захари Главчовски, лека му пръст - рано си отиде.

Кореспондентите на "Труд" на новогодишно тържество. В центъра е "талисманът" на редакцията бай Ради Радев. Аз съм крайният вдясно, на около 44 години, но вече с посребрена коса.

Хората на отдела от регионите в буквалния смисъл пишеха за всички издания на "Труд" - "Дневния", "Нощния", "Жълтия", че и за появилия се по-късно "Авто Труд". В онези години кореспондентите с един шеговит лаф се "оплакваха" колко са натоварени с работа:

- Шефе, засега само не сте ни задължили да пишем за "Луд Труд" и списанията "Съвременник" и "Космос"... Как сте пропуснали?

На което аз пак на шега им отговарях:

- Давате добра идея! Никога не е късно да ви накараме!

Областната кореспондентка на "Труд"-овите вестници Мария Кехайова. Навремето тя направи много по организацията на работата в новия офис

В онези времена кореспондентите на медиите работеха (пък и сега така работят) на 7-дневна седмица и 24 часа в денонощието. Хубавото в кореспондентството е, че нямаш на главата си глупави и проклети началници, сам определяш работното си време и си подреждаш деня... Но това са екстри, от които може да се възползва и оцени само добрият журналист от провинцията.  

Президентът и вицепрезидентът на "Медиа Холдинг" - Тошо Тошев и Захари Главчовски. Снимка от сайта dir.bg

Още едно отклонение за кореспондентския труд - неодоценяван и пренебрегван и до днес. Докато работех в "Труд" на едно съвещание в Съюза на журналистите направих предложение организацията да влезе в синдикалните си функции и да извоюва за кореспондентите на всички медии - печатни и електронни, допълнителен платен отпуск (2-3 дни) в рамките на всяка календарна година. От "Граф Игнатиев" 4 не обърнаха никакво внимание на това предложение, което бях внесъл и писмено на един от конгресите на СБЖ. Което пък беше причината да напусна професионалната организация още през 1996 г.

Още една снимка от откриването на бургаскиоя офис. Отляво надясно: Мария Кехайова, Валентин Бояджиев, шофьорът Ярослав и рекламната агентка на "Труд" за областта Николина (Нина). Снимка - Лина Главинова. 

Изданията на "Медиа Холдинг" се разрастваха, вдигаха тиражи, печелеха нови читатели. Идеята да се закупят и оборудват с техника кореспондентски и рекламни офиси в областните градове беше изцяло на Захари Главчовски. Веднъж присъствах на разговор между главния редактор Тошо Тошев, първия му заместник Николай Стефанов и Захари. Първите двама бяха по-скоро скептични към идеята. Купуването на подходящи апартаменти за офиси на холдинга започна в края на 90-те години, малко преди Виденовата инфлация.

Една рядка снимка! Радостна среща на Иван Славков-Батето и Захари Главчовски. Фотографията е направена в съдебната зала по време на процеса срещу Славков през 90-те години. Главчовски е привлечен като негов свидетел. Двамата приятели инженери са възпитаници на МЕИ.

Със Захари месеци наред обикаляхме из България, и оглеждахме имоти из центъра на градовете. В крайна сметка холдингът купи прекрасни апартаменти за работа на кореспондентите и рекламните агенти в областите. Тази работа продължи няколко години, до идването на издателската корпорация ВАЦ у нас. Когато пристигнаха новите германски собственици, "Труд" вече имаше свои офиси в десетина областни града. За разлика от него кореспондентите и рекламните агенти на "24 часа" работеха в помещения под наем.

Старата редакционна сграда на "Труд" на столичния булевард "Дондуков"

Първото кореспондентско-рекламно бюро на "Труд" бе открито, както споменах, в Бургас. То бе в центъра на града, на комуникативно място. Ремонтът на помещенията стана бързо - за това се погрижи пак Захари Главчовски, както и областната ни кореспондентка Мария Кехайова.

"Вестник "Труд" си купи офис в Бургас", съобщава в своя дописка местният вестник "Черно море-юг". Неизвестният бургаски репортер кой знае защо нарича "Дневен Труд" - "Черният Труд", а "Нощен Труд" - "Зеленият Труд". В дописката се съобщава, че офисът "ще бъде уютното гнезденце на колежката Мария Кехайова, за което всички благородно й завиждаме". И допълва, че офисът се намира "на улица "Милин камък", срещу бингозалата". 

В деня на откриването на офиса в Бургас от София пристигнахме шефът Тошо Тошев, Захари и аз. Направихме малък коктейл за екипа и бургаските журналисти. Вечерта Тошо даде голям прием по същия повод в един от салоните на хотел "България". Тук беше ръководството на града и областта и разбира се, местните бизнесмени. Към тях поканата беше съвсем откровена - да подкрепят изданията на "Труд" като рекламодатели. Тогава шеф на рекламного направление бе Зоя Деянова, главният редактор на "Жълт Труд". В онези години приходите от пресрекламата почти се доближаваха до приходите от телевизионна реклама. Печатните издания  буквално преливаха от обяви и PR-публикации. Днес ситуацията е съвсем  различна. Вестниците и списанията са в почти пълна кома, няма и следа от рекордните тиражи на всекидневниците в началото на века. Предизвестената кончина на печата чертае лоша съдба на вестникарите. Само ще кажа - амин!

След създаването на регионалните издания на "Труд" в Бургас се роди "Морски Труд-Бургас". На снимките са журналистите от неговия екип и шефът на отдел "Регионални издания" Веселин Марков

След откриването на бургаския кореспондентски офис изградихме великолепни представителства на "Труд" и в Пловдив, Русе, Варна, Враца, Благоевград, Велико Търново... Днес като погледна назад, определям тези години, като славни времена за българското вестникарство. При германските издатели от ВАЦ стартираха регионалните "Труд"-ови издания, бе изградена и влезе в експлоатация печатницата във Варна.

Но за това ще ще разкажа някой друг път.

Валентин БОЯДЖИЕВ