nabore.bg

Архивите са живи

Спомен №32: Борис Димовски рисува синоптичната прогноза

Големият карикатурист ме почерпи банички с боза

 

Борис Димовски - "Автошарж"

 

През студентските ми години имах един преподавател, който се открояваше от другите. Името му бе Никола Рачев, първо беше главен асистент, после порасна до доцент. Кольо Рачев бе забележителен и външно - с буйна къдрава грива над голямата си глава, едър и поривист, говореше и се смееше шумно, с весели и игриви очи. Говореше се, че на младини започнал кариерата си на журналист някъде по националните строителни обекти на социализма - Баташкия водно-силов път, металургичния завод "Ленин" в Перник или на друго подобно масто. Кольо Рачев ни даваше често за пример своя опит - как започнал от литературен сътрудник (така се наричаха тогава репортерите) и стигнал до зам.-главен редактор на вестник "Труд". Кипеше от ентусиазъм, като го виждах все си представях синеблузите бригадири от Димитровград, разветия перчем на поета Пеньо Пенев - все подобни асоциации.

Доцент Никола Рачев в студиото на "Всяка неделя"

 

Преподаваше ни една странна дисциплина - "Журналистически жанрове" и много се вживяваше в работата си. Все ни канеше да пишем в профсъюзния всекидневник. За Рачев върхът на журналистиката беше очеркът, такъв какъвто бе определен в съветската вестникарска теория. От неговите лекции знаехме наизуст имената на най-известните очеркисти от "Правда" и "Известия". Кольо Рачев обичаше да казва, че в жанра трябва са пише "топло по човешки", че очеркът е нещо като "вестникарски разказ" и в него може по изключение да се използва някоя и друга художествена измислица. Новата журналистика след 90-те години видя сметката на този изстрадан жанр в името на факта и документа. Не че днес не се пишат измислици всякакви по вестниците и журналите, но те рядко са художествени и почтени. В по-късен етап Рачев призна като доминиращ и най-важен журналистически жанр репортажа, без да измени на очерка, разбира се.

Част от преподавателите във Факултета по журналистика. Доц. Никола Рачев е третият отдясно наляво

  

Един ден Никола Рачев ни възложи задача - да напишем очерк за известна личност, която ние си изберем. По това време очерци се пишеха главно за многомашиннички, звеноводки и ударници, те бяха героите на деня. Сега, обаче, Никола Рачев искаше да пишем за личност - за хора от изкуството, от спорта, от революционната борба.

По-късно Кольо Рачев написа и труд за репортажа във вестника

 

Избрах да пиша за художника Борис Димовски, станал вече доста известен покрай скандала с "Лютите чушки" на Радой Ралин. Кольо хареса идеята - дори се обади на Димовски в "Труд" - да посрещне един студент, който ще го опише.

Димовски все ходеше с неизменното си таке

 

Отидох на "Дондуков" в редакцията на "Труд", намерих Димовски в малката му стаичка и тогава започнаха мъките ми. Бях чувал, че е мълчаливец, но той надмина всичките ми очаквания. Наивно и досадно питах известния карикатурист как работи, какво го вълнува, как намира темите си за своите смешни рисунки.

Една от карикатурите на Димовски

 

Така се получи, че говорех повече аз.  Бях научил биографията на Димовски, къде е печатал карикатурите си, какво е илюстрирал... Знаех дори подробности за семейството му, за приятелството му с Радой Ралин, какво ли не бе влязло вече в любознателната ми студентска глава.  

         

Една от многобройните илюстрации на художника

 

Срещу мен стоеше слабичък и смутен, оплешивял мъж на средна възраст   (тогава) и си рисуваше. Сякаш не седях на стола пред него, сякаш не бях в стаята... Вадих му думите с ченгел, както се казва. По едно време Димовски излезе да покаже на началството нарисуваното и се върна - беше купил банички и боза. Сложи ги на сгънат вестник върху бюрото си и ме покани да хапнем. Гледката бе почти сюрреалистична - аз, студентът третокурсник седях лице в лице с Борето Димовски и двамата хапвахме банички с боза. Тогава славата му от "чушките" на Радой гърмеше в цяла София.

Рисунката на Димовски за слънчево време (вестник "Труд" от 19 август 1959 г.)

 

Напълних си тефтера с оскъдните думи на карикатуриста, по-скоро с неговите недомлъвки. По време на разговора му припомних, че той е първият български карикатурист, който е илюстрирал... синоптичната прогноза. Това става в "Труд" през 60-те години. Преди това в други вестници бяха се опитали да добавят към колонката за времето малки снимки, но без успех. Борис Димовски беше нарисувал няколко смешни рисунки с едно човече - за слънце, за дъжд, за мъгла, сняг и разкъсана облачност. Беше забавно и едновременно с това интересно и удобно за читателя. Синоптичните рисунки на художника се въртяха с годишните сезони и всеки разбираше лесно и достъпно дали да излезе с чадър от къщи.

В прогнозата за 30 август 1959 г. човечето на художника предсказва облачно време

 

Написах си очерка като курсова работа при доцент Рачев - на него му хареса. Писах и за баничките с бозата. Канех се някой ден да мина през "Труд" и да покажа написаното на героя си. Така и не успях. И да публикувам някъде текста не успях - по това време кой ще ти напечата нещо за Борис Димовски!

 

Валентин БОЯДЖИЕВ

valtb@abv.bg