nabore.bg

За града на река Тунджа белетристът беше каквото е бил Толстой за Ясна поляна

 

Писателят Христо Карастоянов (1950-1924)

 

В различни времена си пишехме със словотвореца от Ямбол Христо Карастоянов. С него сме връстници, раждани сме в средата на онзи бурен и объркан ХХ век, в който останаха младостта и сърцата ни.

Че и земляци сме от Ямболския край. Макар че той се шегуваше - ямболските управници навремето не си мръднали пръстта, когато централната власт административно преместила родния му Кавакли (Тополовград) от Ямболска в Хасковска област. И с това Ямболският край исторически останал с един писател по-малко. А аз го успокоявах също с шега: "Ице, никой никога няма да ти отнеме Ямбол от сърцето, пък и ти си за Ямбол, каквото е бил Толстой за Ясна поляна..."  

Спомням си, че се запознахме доста късно. Това стана през 1985 г., когато написах нещо като отзив за една от книгите му в излизащия тогава седмичник "АБВ". Карата намерил отнякъде телефона ми, се обади с благодарност от Ямбол. Тогава разбрах, че имаме общи интереси и теми от историята. Христо добре познаваше ямболския анархизъм и май беше най-добрият познавач на живота на Георги Шейтанов (по-късно написа пиеса за него и Гео Милев). За мен темата за безвластниците в града на Тунджа през 20-те години, също бе вълнуваща и близка. Баща ми Тодор Бояджиев в юношеските си години, също се е въртял около видните ямболски анархисти.

Познат фотосюжет: писателят чете ямболският вестник "Народен другар", където години наред работеше през социализма. През лятото на 1969 г. бях стажант като студент първокурсник в това издание, но Христо още не беше дошъл в редакцията.

 

В следващите години с Христо Карастоянов се срещахме редовно - или в София, или в Ямбол. Приказките ни бяха примесени с разкази за стари ямболии, с шеги, че и с песни.

Христо вече беше придобил прякора Дядото - защо ли и до днес не зная? Беше трудолюбив, доста поработи като журналист по редакции и като драматург по театри, книгите му ъбаче се раждаха една след друга. За радост на читателите.

Като вестникар няколко пъти писах и за песните на Карата, изпети по сцените на фестивалите "Ален мак" и "Поети с китара". Години по-късно, си спомням, че той ме потърси в редакцията на "Труд", където работех. Вече няколко години Карастоянов пишеше своите статии и есета във вестник "Дума". Там бе постоянен автор и бе решил да се срещне и с читателите на "Труд". 

    

Шарж на писателя. Автор - неизвестен.

 

По мой спомен писмата на писателя Христо Карастоянов, които сега публикувам са от края на 90-те години, макар че нито едно от тях не е датирано. Освен първото приблизително - там той пише за издадената си стихосбирка, която ми изпраща. Още интернет не беше влязъл навсякъде в ежедневието ни. Христо не използваше още мейла и писмата му пристигаха при мен по пощата, в плика, там където пътуваха и неговите ръкописи за вестника.

По съдържанието си тези запазени кратки писма от писателя, са повече пояснителни бележки към текстовете, които е написал. Но и в тях се усеща живото чувство за хумор на Карата, пък и голямата му приятелска отдаденост. За мен те са ценни и като свидетелство за тогавашното ми докосване до света на Христо Карастоянов. Често мисля за него - като за един сърдечен приятел от родния Ямбол, за съжаление отишъл си вече от този наш грешен свят.

Ето и текстът на тези 6 писма:

 

Първото

 

Вальо, драги, здравей!

Не съм се оповестявал давним-давно, причините за което са много и лични, и здравословни: лани ни сполетя смъртна беда - жена ми се поболя. Та лъчетерапии, та огромна операция, та пак облъчвания, въобще - мани, мани.

Междувременно луднах да рисувам карикатури и на - показвам ти един образец. А, да, също тъй по принципа, че никога не е късно да станеш за резил, издадох и стихосбирка. Песнопойка, де, песнопойка. И нея ти изпращам! Въобще - дебел пакет.

Последно: новите ни чорбаджии купиха печатницата и сега редакцията е там.(1) Тъй че ако ти е на сърце да звъннеш, телефоните ми са: 4-50-06 или 4-12-36, а на Котев (2)- 4-88-10.

Твой Карастоянов

 

Второто

 

Бояджиев, драги ми приятелю жаркий,

Със сигурност ще се озадачиш от туй писмо, та бързам да се обясня.

Реших да покажа този текст във вестника, който е единственият (освен "Дума", де), който си купувам заран. Това е и причината да го покажа именно при вас.

А пък понеже не знам кой на "Дондуков" 52 чете подобни текстове, изпращам ти го на теб с молбата да го принесеш комуто требе.

Това е положението!

С надеждата, че не съм те обидил  много с тази молба оставам твой

Карастоянов.

P.S. Изпращам ти и едно книжле, да си го четеш като те ядосат госпожиците, госпожите и господата кореспонденти.(3) То ще те ядоса още повече!

Същий   

 

Третото

 

Почитаеми войводо,

Моментално се отзовавам на онуй телефонно обаждане и ти изпращам "ликът си скромен за вечен спомен". Обаче на теб, тъй като не познавам г-жа Братованова (4) и понеже ти имам доверие, та съм сигурен, че ще й го предадеш. Ликът ми е малко паспортски, но то си е по причина, че снимката си е баш за паспорт, който не се състоя. Щото не ми и трябва.

Ами това е, пока!

Много здраве на г-н Шумналиев,(5) когото побърках с моите факсове!

И понеже засега изборите намаляха, да те питам: нямаш ли път към града-герой Ямбол? Ела да му пийнем като бели таквоз!

Твой Карастоянов

 

Четвъртото

Драги ми господине,

Както ти е известно, по нашия край нали викат: "научил со поп на варен боб", та и аз тъй! Този път обаче ти засилвам цели три дискурса, та съвсем да те ошашавя.

Ама то защото ми хареса да ми викат тука по улиците, че са ми чели матриала в "Труд"!

Айде, че утре пак!

Твой Карастоянов

 

Петото   

 

Вальо, драги!

Нали си чувал оная - дето на един му подали пръста, пък той отхапал на човека ръката до лакътя. Сигурно си чувал оная: за апетита, яденето и другите. Та и аз тъй!...

Разбира се, много послушно ти благодаря за изключителното съдействие, (аз общо взето не мога да се оплача от липса на приятелско внимание от страна на тъй наречената централна преса, но онзиденшният текст в "Труд" се е забелязал най-жестоко, поне в Ямбол), но и веднага ти показвам това текстче, което си представям за вашата рубрика за морала, който не започвал от днеска и така нататък. Спрямо нея изпитвам най-добросъвестна завист!

Та това е положението!

За теб съществува едно-единствено спасение от мен: да ми кажеш кого да тормозя за тия неща и - край! Подхващам него и ти си гледаш кефа!

Извън майтапа: аз наистина съм ти благодарен, че си направи труда (не особено приятен - знам!) да придвижиш онзи текст до отдела за публицистика. За мен тази публикация беше от извънредна важност: все пак малко по малко ставам автор на Медиата,(7) като имам предвид многото си неща в "Луд Труд", където съм Клеър Стърлинг от Кавакли, Шатиго Намамати (8)и сегиз-тогиз Христо Карастоянов.

Ами това е!

Като се надявам да не съм те изложил особено първия път и че ще ми помогнеш и този път, оставам искрено

твой Карастоянов!

 

Шестото

 

Драги Вальо,

Отново ти се обаждам с молба за съдействие! Понеже апетитът идва с яденето, реших да засиля и едно разказче, обаче не зная кой в "Труд" чете такива гадости!

Тъй че... предварително благодаря!

Твой Карастоянов

 Нашата епистоларна връзка не прекъсна и след като напуснах вестник "Труд". А преди това Карата спечели наградата "Златен ланец" в конкурса на вестника за къс разказ. С белетриста приятел Карастоянов се търсехме често по телефона и по-рядко си пишехме по електронната поща. Когато работех в пенсионерските седмичници "Ретро" и "Златна възраст" почти всяка седмица той ми изпращаше актуалните си коментари. И там беше майстор.

Христо с китарата - такъв го знаеха най-близките му приятели. И днес в интернет има няколко записа, запазили неговия глас и песните му

 

До онази лоша дата - 22 януари 2024 г., когато от социалните мрежи научих, че е починал. Днес искам да му кажа нещо с обръщението, което той използваше в писмата си.  

 Много липсваш в живата редичка на приятелите, Христо, приятелю жаркий! Ама книгите ти останаха - неоспорим факт.

 

Валентин БОЯДЖИЕВ

------

Бележки

1. Става дума за редакцията на вестник "Делник", на който Карастоянов бе заместник-главен редактор

2. Любомир Котев - ямболски писател

3.По това време завеждах отдел "Кореспонденти" на в. "Труд"

4.Румяна Братованова - редактор в отдел "Общество" на в. "Труд"

5. Димитър Шумналиев - писател и журналист, по това време заместник-главен редактор на в. "Труд"

6. "Медиа Холдинг" АД - фирмата издател на в. "Труд"

7. Псевдонимите, с които Христо Карастоянов сътрудничеше на хумористичния вестник "Луд Труд".