nabore.bg

Българският вестник в СССР излизаше със специално решение на Секретариата на ЦК на КПСС

Снимки направени 3 години след пожара (нощта на 14 срещу 15 февруари 1990 г.) в Централния дом на актьора в Москва. На последните етажи на сградата на улица "Горки" са останали само овъглени стени. Възстановителните работи не са започнали. Снимките са на фоторепортера на ИТАР-ТАСС Владимир Христофоров.

През зимата на 1990 г. ми се случи инцидент, който няма да забравя до края на дните си. Работех като отговорен секретар на излизащия в Москва български вестник "Дружба". Вечерта на 14 февруари, преди полунощ ми се обади по телефона редакционният шофьор и домакин Иван. С изплашен глас ми съобщи, че редакцията гори.

Вестникът бе настанен в една от култовите московски сгради - в Централния дом на актьора (московчани я наричаха още Театральное общество) на улица "Горки".  Освен нас тук бяха канцелариите и на още 2 български организации - профсъюзите и комсомола. В същата сграда имаше още една редакция - на популярния съветски седмичник "Москавские новости" с огромен тираж по това време.

Трима от редакцията на вестник "Дружба" в Москва. На първия ред в най-близък план, отдясно наляво - шофьорът на вестника Иван, до него е главният редактор Косьо Косев и след него съм аз. Снимката е направена в международния пресцентър към министерството на външните работи. Ако добре си спомням сме на пресконференция на министър-председателя на НРБ Андрей Луканов по време на посещението му в Москва през 1990 г. 

Пожарът бе възникнал в Дома на актьора и по-точо в неговия ресторант, познат на цяла Москва. Обадих се веднага на главния си редактор Косьо Косев. Живеехме в един блок на различни етажи. Той вече знаеше за пожара от Иван. Косьо ми каза, че се е обадил в московската пожарна - оттам му казали, че редакцията не е засегната пряко от пламъците, огнеборците още гасят и няма смисъл да ходим в полунощ до улица "Горки".

Българският вестник "Дружба" по мои сметки излизаше в Москва над 28 години

Сградата на улица "Горки" 16 (днес "Тверская"), където се намираше редакцията на българския вестник "Дружба" преди пожара през февруари 1990 г.

На следващата сутрин двамата с Косьо Косев отидохме да видим пораженията от пожара. Четирите стаи на редакцията бяха буквално потопени във вода. Пожарникарите за да спрат огьня бяха разбивали врати, чупели прозорци, въобще погромът беше пълен. Беше разбита и фотолабораторията, фототехниката бе изчезнала, после се разбра, че никога вече няма да я видим... Косьо огледа пораженията и ми каза:

- Всичко ше бъде бракувано, Вальо. Дай поне да приберем пишещите машини, че вестникът трябва да излиза. От утре започваме да търсим ново помещение за редакцията...

После отиде до кабинета си, свали от стената един документ поставен в рамка и ми каза:

- Само това си струва да приберем, добре че огънят не е стигнал до нашия етаж! Това е най-ценното!

Над бюрото на главния редактор на вестник "Дружба" висеше от години решението на Секретариата на ЦК на КПСС за издаването на български седмичник в СССР. Забравил съм годината на това решение, но трябва да е било някъде около 60-те на миналия век. Тогава в. "Дружба" започва да излиза като продължител на вестник "Български строител". Пак от Косьо Косев бях чувал, че България е била единствената страна от социалистическия лагер, на която било позволено на издава свой вестник на територията на Съветския съюз.

БТА с кратка информация съобщи за московския пожар на българската публика. (вестник "Работническо дело", 16 февруари 1990 г.)

Съобщение за пожара във вестник "Советская культура" 

И още един детайл от тази история. Добре си спомням, че документът, който висеше в рамка на стената и Косьо грижливо го прибра, бе подписан от дългогодишния секретар по идеологията и член на Политбюро на ЦК на КПСС Михаил Суслов. Той беше доста популярна фигура в съветския партиен елит. Суслов се радваше десетилетия наред на политическо дълголетие - бе в апаратно-номенклатурния Олимп от времената на Сталин чак до застоя на Леонид Брежнев.

Михаил Суслов бе в партийния Олимп още от времето на Сталин

В застойните времена на Леонид Брежнев Михаил Суслов (вляво) бе дълги години секретар на ЦК на КПСС и член на Политбюро

После с височайшото решение на КПСС под мишница и няколко оцелели пишещи машини излязохме с Косьо Косев от наводнената и разбита редакция на улица "Горки". След седмица-две главният ми редактор се прибра в София като пенсионер, а аз тръгнах по българските капии в Москва да търся помещение за редакцията.

А историческия за вестника документ от ЦК на КПСС с подписа на Суслов, вече не го видях. Пък и тази "височайшая бумага", както казват руснаците, вече бе изживяла времето си. Беше пролетта на 1990 година - и в Москва, и в София духаха съвсем нови ветрове...

Валентин БОЯДЖИЕВ