nabore.bg

Само веднъж баща ми си позволи да използва държавния файтон за семейството. Запомнил съм един излет до близкия манастир в Бакаджиците - снимката е от тогава. Най-вдясно е баща ми Тодор К. Бояджиев, до него са баба ми Недка и майка ми. На капрата до файтонджията Илийчо сме седнали аз и братовчед ми Любчо. Същото лято баща ми купи един камион цимент и го дари на манастира за ремонти. 

Когато в детските ми години живеехме в Ямбол, баща ми беше директор на местното предприятие ДХЗ "Ангел Вълев" (Държавен химически завод). Това бе малка фабрика за изкуствени торове и други химикали до ямболската гара. Главен инженер на предприятието беше Александър Бъчваров, съпруг на моята учителка по история - другарката Бъчварова. С нейния син - Митко Бъчваров бяхме съученици и големи приятели, каквито сме и до днес. След години Митко стана известен архитект и направи много за града.

Баща ми Тодор Бояджиев като директор на ямболското предприятие ДХЗ "Ангел Вълев"

В Ямбол баща ми Тодор Бояджиев, като директор на завод, имаше персонален файтон. От днешна гледна точка това звучи малко комично и невероятно. Но в града тогава имаше още няколко директори на местни предприятия, които ползваха служебни файтони. Бяха 60-те години на миналия век и все още като че ли се считаше за излишен лукс, шефовете на фабрики, заводи и ТКЗС-та да се разкарват с автомобили.

Служебният файтон на татко се караше от файтонджията Илийчо. Всяка сутрин той идваше у нас и чакаше татко, за да го закара на работа в завода. Спираше пред нашата къща (живеехме под наем) на улица "Криволак" 6. Улицата си беше кьорсокак отвсякъде - без тротоари, настлана с камъни, през лятото прашна и тревясала, а през есента и зимата - безобразно кална.

През тези далечни години в промишлеността на България много се развиваше рационализаторското движение. На снимката е колектив от рационализаторите, които направиха едно техническо нововъдение в поточните линии на химическия завод "Ангел Вълев" в Ямбол. Първият вляво е баща ми Тодор Бояджиев. Над него с очилата е главният инженер на завода Александър Бъчваров. Останалите са техници и технолози от завода. Тази снимка стоеше дълго време на градския площад в една фотоекспозиция, която условно можеше да се нарече "Алея на рационализаторите - те са нашата гордост"

Докато татко закусваше, майка ми канеше Илийчо на кафе в къщи. Бяха интересна картинка, която и днес е пред очите ми - директорът на завода пиеше кафе заедно с персоналния си файтонджия. Илийчо беше много бързорек - като говореше нищо не му се разбираше, бе на средна възраст и винаги облечен със сини дочени работни дрехи. Добродушен и усмихнат, той ставаше сериозен само когато размахваше камшика си от капрата на файтона, над гърбовете на конете...   

Така файтонджията Илийчо работи няколко години в завода. А там имаше специална конюшна за конете и грижите за тях, бяха, естествено, негово задължение. После съкратиха длъжността на Илийчо и назначиха шофьор на баща ми. Беше един младок, който бързо се залюби с една от красивите лаборантки в завода и се ожени за нея.

След файтоните ямболските директори на предприятия през социализма се качиха на служебните "Шкода Фелиция"

Първата служебна кола на татко бе най-неподходящия модел за това - кабриото "Шкода Фелиция". През тези години - 60-те на миналия век, в Ямбол бяха купени няколко такива автомобили и то все за директорите на местните фабрики и заводи.

Помня, че "татковата" служебна "Шкода" бе аленочервена. Когато пътуваше в командировки той понякога ме взимаше със себе си. Така видях част от България от задната седалка на шкодичката.

Беше вълнуващо за едно малко момче, уверявам ви. 

Валентин БОЯДЖИЕВ