nabore.bg

През 1991 г. певецът даде ново име на българския седмичник във вече разпадналия се СССР

През 1991 г. певецът Бисер Киров бе задочен аспирант в московския институт ГИТИЗ

В далечната 1991 година за първи път в професионалната ми практика на журналист ми се случи да сменям името на вестник с биография от десетилетия.

Рухването на Берлинската стена ме завари на работа в Москва в излизащия в СССР седмичник за българите там "Дружба". Бях последователно отговорен секретар и заместник-главен редактор на вестника.

Вестник "Дружба" в Москва имаше десетилетна история. Както пишеше на "главата" му той бе "седмичен вестник за българите, които работят и се учат в СССР. Изданието бе продължител на вестник "Български строител" започнал да излиза в Москва на 8 март 1972 г. Цената му през 1990 г. бе 15 копейки и се разпространяваше основно по абонамент из целия Съветски съюз, където работеха и живееха българи. Тиражът му бе над 23 000 броя.

След промените у нас през есента на 1989 г. вестник "Дружба" продължи да излиза, но в съвсем други условия. Част от издателите му предпочетоха да се откажат от седмичника - вече искаха да са политкоректни с многопартийната система у нас, бяха се обърнали вече към другия "голям брат" от Запада. Беше дошло времето много от "новите демократи" да хвърлят старите си партийни книжки от БКП и за една нощ да променят политическите си физиономии до неузнаваемост. След пуча в Москва през лятото на 1991 г. и животът там се промени.

Няколко пъти редакцията на в. "Дружба" се обърна към читателите си да предложат ново име на вестника.

Розовата приказка за перестройката на Горбачов свърши с гръм, срути се и СССР. Само за седмици се промени и отношението на руската администрация към нас, работещите българи в бившия вече СССР. Както каза един познат тогавашен наш дипломат в Москва: "Дружбата свърши, руснаците вече ни връчват сметката за плащане..." Дори в бита се промениха нещата - заплатата ми още беше в рубли, а в старата московска печатница "Гудок", където се правеше "Дружба" започнаха да ми намекват, че в най-близко бъдеще ще трябва да плащаме за полиграфичните услуги с долари. Същото условие московските домакини поставиха и за бензина, с който българите зареждахме служебните си автомобили. Стана безпощадно ясно, че да издаваме вестник със заглавие "Дружба" е най-малкото анахронизъм при новите условия в страната домакин.

В Москва вестник "Дружба" се печаташе в старата легендарна печатница на вестник "Гудок", описана великолепно в романа на Илф и Петров "Дванадесетте стола".

В редакцията решихме да се обърнем към читателите - какво ново име да изберем за вестника. Започнаха да пристигат писма с най-неочаквани предложения, някои от тях бяха интересни, други не особено разумни и екзотични. Видях, че нашенците във вече разпадналия се Съветски съюз, искаха вестникът да продължи да излиза, макар и с ново име. Тиражът ни по това време бе малко над 23 000 екземпляра, издържахме се с абонамент.

Журналистът Тодор Коруев и певецът Бисер Киров бяха братовчеди по родопска линия. Снимка Иван Стоименов

Новото название на седмичника "Дружба" се появи по неочакван начин и от неочакван автор. Една вечер бяхме с жена ми на гости в дома на колегата ми Тодор Коруев и съпругата му Нели Андреева. Тошо по това време вече работеше в Москва като кореспондент на вестник "Дума", пристигнал набързо от същата позиция - само че в Прага. Вечерта в дома на Коруеви дойде и певецът Бисер Киров, братовчед по родопска линия на Тошо. След тостовете и богатата трапеза, се наложи колегата ми да потърси китара за Бисер от съседите. Попяхме заедно с "юношата бледен", който по това време беше пристигнал в Москва не за концертни гастроли, а за изпити, като задочен аспирант (докторант) в ГИТИЗ (Государствений институт театрального искусства). В  Москва Бисер бе познат на много хора - около него винаги бе шумно и весело.  

В Москва Тодор Коруев пристигна като кореспондент на вестник "Дума". Преди това работеше като кореспондент на "Работническо дело" в Прага

Вечерта споменах на Бисер Киров, че в момента вестник "Дружба" си търси ново име. Ето какво ми каза певецът между две песни - думите дословно съм записал в информацията, която после излезе във вестника:

"Названието трябва да бъде пряко свързано с България, с родното. Какво по-подходящо име от "Балкан" или "Български вести". Ако ви предложа името "Балкан нюз" сигурно няма да се съгласите с мен, защото има чуждица в него, но затова пък звучи универсално за вестник, който се издава в чужбина."

По идея на Бисер Киров през лятото на 1991 г. вестник "Дружба" бе прекръстен на "Български вести". Под името му вече пишеше - "Седмичник за бизнес, политика и култура" и цената му стана 30 копейки.

След десетина дни заедно с главния редактор Генчо Бошнаков решихме вестникът на българите в (бившия вече) СССР, да приеме името "Български вести". Сега си спомням, че смяната на името направихме, така да се каже "на своя глава", без да питаме издателя в София.

А певецът от естрадата и бъдещ дипломат в Москва Бисер Киров остави името си и в историята на българския печат. Седмичникът "Български вести" излизаше в Москва още година и половина и след това скоропостижно и невъзвратимо умря...

Валентин БОЯДЖИЕВ