nabore.bg

Според много проекти тя отново ще стане плавателна

Там горе, във висините на Рила планина, под връх Манчо две сини очи се оглеждат в българското небе. Това са Маричините езера – бистрите извори на река Марица. Те дават началото на най-пълноводната наша река, която е и най-дългата на Балканския полуостров. По своя 521,6-километров път към Енос - Турция, тя приема близо 100 притока, събира много вода и я влива в Егейско море.

     Река Марица! За нея пишат древните: Херодот, Тукидит, Аристотел, Вергилий. Тя е имала много имена:Хебър, Евър, Еврос, Мерич, Марич, Мерис /река към морето/…  

      Легендата за името й Хебър разказва,че владетелят на региона Касандър се оженил за Кротонике.Родил им се син Хебър. Но след известно време бащата решил да се раздели с жена си и да се ожени повторно. Довел Дамасипе за мащеха на Хебър. Тя се влюбила в Хебър, но той я отбягвал. Пред баща му го обвинила в насилие, затова той с меч в ръка погнал сина си. Достигнали до реката, Хебър се хвърлил във водата и се удавил. Реката почнала да носи неговото име.

     За първи път името “Марица” се споменава през 1153г от арабския географ и историк Ал Идриси. Според него реката носи това име в долното си течение.Георги Акрополит пише, че тя променя името си на Марица, защото в нея се вливат и други реки и става голяма. Названието Марица има старотракийски корен и означава блато, езеро,голяма вода. В древността в долното си течение река Марица била пълноводна и

от Белово надолу по течението си към Беломорието била…плавателна,

а пристанището на града било на остров “Адата”. Годна за плаване била Марица целогодишно и такава била тя до втората половина на 19 век. По нея плавали салове, шлепове, каици, лодки, катери, малки кораби… Тя била главната водна артерия за износ и внос на стоки от Тракия на юг – за Енос, Солун, Истанбул, и от егейския свят към тукашните земи.

   Реката винаги и навсякъде е била изключително важна за възникването и развитието на  селищата. За хората тя е била източник на вода за пиене, служела им за напояване, за риболов… Тя е била евтин и удобен път за стоки и услуги. Реката е душата на селата и градовете, израснали на бреговете й! А и всички знаем,че най-красивите в света градове са разположени на бреговете на големи реки. Такива са:Виена, Будапеща, Прага, Братислава, Белград… Така е и с град Пловдив!

     Приказният Пловдив с хълмовете си и виещата се край тях загадъчна река Марица е моят роден град. В неговите калдаръмени улички бродя в безсънните си нощи, където и да се намирам – у нас или по света!

Детството ми премина в Кършияка /Презречието/

 - на  северния бряг на реката, а младостта ми – в Мараша, на южния бряг на Марица. Затварям очи и се и се виждам мъничка – татко ме държи за ръчичка, а аз внимателно вървя по парапета на Каменния мост на Гердижика, по който се спускаме към Мараша. Или пък чувам моите и на брат ми писъци и смехове – под зоркия поглед на баба пляскаме във водите на реката. После тя ни загръща в хавлии и ни връща у дома – щастливи, че и ние сме се къпали в Марица!

   Сега, когато гостувам на роднините си в Пловдив, аз обезателно се разхождам по хълмовете и покрай реката.Вървя по тия емблематични за града / и за мене/ места, и сякаш настъпвам най-скъпите си спомени! Даже ги чувам  как сладостно охкат!

   Гледам я сега Марица и недоумявам – това ли е голямата река?!Та някога коритото й беше широко, водата течеше спокойно и равномерно. А сега!?Леглото на Марица е обрасло с върби, ракита, храсти, даже се извисяват големи дървета! И май риболовците ще трябва да отстъпят местата си на ловците – може и диви горски животни да са се навъдили в тия огромни и гъсти кории!През 80-те години пък водата толкова беше намаляла, че по северния й бряг близките жители си бяха направили в коритото й зеленчукови градини! Какво ли не знае и помни реката?!

Нали бяха  отпуснати първите 800,000 лева

 за почистването на Марица? Дано по-скоро се осъществи проектът за почистването на реката, за да потекат пак спокойно, красиво и безопасно водите на Марица! Защото те много бели са правили, когато преливат, и сега също са опасни!

   Четох за проектите на млади архитекти, приветствам ги за намеренията им да направят пак реката плавателна. Помня как в 70-те години имаше безуспешни опити на наши ръководители да възвърнат славата и атракцията на Марица като плавателна. Тогава с шлюзове след острова “Адата” спряха водите й,коритото й се напълни с вода, в която плаваха лодки и салове със заведения, които пускаха лунни пътеки във водата вечер. Но за кратко време беше тази  скъпоструваща атракция,защото  се отрази зле на живущите край реката. Поради неправилната канализация се напълниха близките мазета, а и околностите на реката замирисаха лошо! Провали се проектът!

     Сега дано проектът “Визит Марица” да възроди успешно славата на реката като пълноводна и плавателна – поне в рамките на града! Според него се предвижда сваляне на нивото на речното корито 2м под сегашното.Пак ще се градят диги и шлюзове.Завирената част на водата ще се използва за състезания във водни спортове. Планират се водни огледала и плажове, голф-игрище. В проекта за плавателна Марица се включват бъдещи фонтани,водоскоци, многофункционален амфитеатър,подвижни вело-алеи, разширяване на Гребния канал и още атрактивни идеи.От синтетичен лед ще бъде Ледената пързалка на реката – годна зиме и лете! Младите архитекти планират да не се застрояват околностите на реката – крайречните зони да останат за отдих и спорт.

Остров “Адата” ще се превърне в културен и етно-център

Ще има паркинги – джобове, пречиствателна станция, мостове, акведукти, водни централи. Хотелиерът Вълчо Арабаджиев е инициатор за построяването на хотелска част на острова. Булевардите край Марица ще се разширят.Много и красиви неща ни обещава проектът “Река Марица – новото лице на Пловдив” – такъв беше пленерът-конкурс за бъдещето на Пловдив и реката. И когато тя отново стане плавателна, по нея ще плават върху понтони панорамни заведения с ажурни конструкции, ще бъдат оформени заливчета в Марица. За да го пребъде този град, съвременник на легендарна Троя, за да стане още по-хубав и още по-привлекателен!

      Известният пловдивчанин инж. Дончо Дончев, за когото често разказваме, също е разработил свой проект за превръщането на коритото на река Марица в атрактивен парк.

     Не се знае кой от проектите ще се осъществи, но всичките планират красиво и полезно бъдеще на емблематичната река за Пловдив, за родината ни. 

        Бъдещето на Марица – вярваме в него! Надяваме се да се осъществят смелите и красиви проекти!

       Мостовете

     За къде без тях? Те са полезните и красиви ръце, които се протягат над реката, служат ни вярно, а и ни доставят естетическа наслада.

    Близо до Захарната фабрика е Железният железопътен мост, по който преминават влаковете.По-рано Пловдив не беше толкова многолюден и когато нощем стихнеше, тракането на влаковете по железопътните релси ехтеше и се  чуваше  надалече.

    Голямо изпитание за мене в детството ми беше преминаването по Стария мост на Аптека “Марица”! Той  вече е в миналото. Сега там се е прострял един Покрит мост. Тръгвам по него и имам чувството,че влизам във ферибот!А отдалече ми прилича на влакова композиция – със цветни вагони! Но спокойно и интересно се върви по този пешеходен мост, от чийто две страни ме примамват цветните стоки на малките магазинчета. Колко беше хубаво, когато имаше незаети клетки, откъдето можеше да се наблюдава реката!Но, пуста комерсиалност! Заради нея сега не се вижда нито залезът, нито изгревът над Марица, нито тепетата на града!

  Ремонтиран, конзолно бетониран и разширен е и Мостът на Герджика. Сега той има широки пешеходни тротоари и удобни пътни платна.

    Мостът, който ни свързва с Панаирния град, е един от най-съвременните и е най-натоварен – с превозни средства и с пешеходци.

    Хубаво би било да имат мостовете в Пловдив паметни плочи - с историята им, с имената на проектантите и изпълнителите.

    Такава мраморна плоча има мостът на Марица в Свиленград  - най-старият и най-красив мост на реката! На плочата, наричана от местните хора “тареха”, “тарих” /история/, надписът е на арабски и на български гласи: “Този  мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан,син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша – Бог да го покровителства за това, което създава. И то /построяването на моста/ бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на която стана едно вечно добро дело.”

    Свиленградският голям и уникален мост има напълно запазена зидана каменна конструкция – с 20 дъги  и с 18 отвора. Единствен той е напълно оцелял от цялостния някогашен вакъвски комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам. Построен е по нареждане на Дамад Мустафа паша по времето на султан Сюлейман Първи Великолепни, наричан още Законодателя, властвал от 1520-1566г. Дамад по произход е бошнак, възпитан в султанския двор, крупен феодал и зет на султана. Той строи медресета, джамии, мостове.

     Всъщност истинският строител на моста “Мустафа паша” при Свиленград е българският народ, който от 15.09.1528 до 04.09.1529г. създава един мост с дължина 295м и широчина 6,30м, с оградни парапети високи 1,10м. През 1665г пътешественикът Трафенер се възхищава на красотата на този мост.

    Построен по времето на османското владичество,мостът “Мустафа паша” е един от най-забележителните архитектурни паметници на Югоизточна България. Днес той е наш национален паметник и се намира под закрилата на ЮНЕСКО. Около него някога е възникнало ново селище,носещо също името “Мустафа паша”.Това е днешният Свиленград.

  По Свиленградския мост на река Марица,по пътя за Цариград, са минали някога Георги С. Раковски,Петко Р. Славейков, Хр.Г. Данов,Ал. Екзарх,Драган Цанков,Константин Величков…През 1878г. по него влизат и руските войски, командвани от генерал Струков.

         Надявам се водите на река Марица да текат  вечно спокойни, силни и сигурни!

 Петра ТАШЕВА