nabore.bg

Баба Велика майката на баща ми беше загубила двама съпрузи на фронта. Аз помня, че живееше с трети съпруг в Ценово. Не го е искала, но съдбата и я е принудила. Баща ми въпреки, че е бил осиновен до края на живота и я уважаваше и милееше за нея. Всяка година намираше начин да отиде да я види. Впрягаше каруцата и заедно с майка ми ходехме при баба Велика на гости. Аз съм бил сигурно петгодишен. Запомних баба Велика, която много ми се радваше. И до ден днешен си спомням как ме милваше. В Ценово имаше двама преродени сина. По-малкият нямаше деца. По-големият чичо Илия имаше три деца - две момичета Милка и Величка, а момчето-Васко. С Милка бяхме връстници. Когато ходех в Ценово познавах само Милка. Сестра й беше още малка, а Васко не беше още роден. Неусетно се изнизаха годините. Завършихме училище. Преди да отида в казармата през лятото реших вече сам да отида на гости в Ценово. Баба Велика вече беше починала, но синовете й ме уважаваха. Вече имах велосипед и по коларски път стигнах в Ценово. Чичовците ми много се зарадваха и искаха няколко дни да им гостувам. Милка вече беше госпожица и тя искаше няколко дни да прекараме заедно. По цял ден се разхождахме и вечер ходехме на забава. Усещах недружелюбните погледи на младежите от селото, но Милка каза на най-ревнивите, че съм и първи братовчед. Дойде есента и аз заминах в казармата. Милка започнала работа в Ценово. След това не си спомням кога се беше омъжила, но имаше много добър и свестен съпруг. Вече живееха в Бяла. Установихме контакти и със съпругата си им гостувахме. Знаех, че има две дъщери, но не ги познавах. Само веднъж бях по някаква работа в бюрото по труда. Сякаш имам спомен, че говорих с голямата й дъщеря. Изминаха още години. Дъщерите й вече бяха задомени. Случи се така, че съпругът й вместо да се радва на внуци внезапно почина. Сигурен бях, че Милка много трудно преживява това. Реших да не я безпокоя излишно. Пак служебно срещнах по-малката й дъщеря. Казах й, че Милка ми е братовчедка. Стори ми се, че не ми обърна особено внимание. Приех го за нормално. Вече бях установил контакт с Васко. Някой път когато минавах през Ценово се отбивах у тях. И той понякога имаше ли път до село ми се обаждаше. Преди по-малко от година научих неприятната новина. Васко загубил битката с Ковида. Връзката ми с Ценово вече беше прекъсната.

Реших да потърся и се обадя на Милка. Дано годините са поизтрили малка част от мъката й. Потърсих пак малката и дъщеря. Тя вече работеше в общината. Когато ме свързаха с нея по телефона не знаех как ще реагира. Представих й се. Веднага ме разбра и каза, че на майка й ще и стане приятно да я чуя по телефона. Когато се обадих на Милка не можа да ме познае, но останах с убеждението, че е очаквала все някога да й се обадя. От време навреме се е интересувала за мен и семейството ми. Оказа се, че чете писмата и статиите ми във вестниците. Аз нямаше какво повече да й кажа. Подадох телефона на съпругата си. Двете жени си говориха повече от 30 минути. Обещахме й, че редовно ще се чуваме по телефона, защото вече до Бяла почти не ходим. Не знам защо когато приключихме разговора се натъжих.

Упреквах се, че през годините я бях забравил. Забравил бях, че кръвта на вода не става.

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско