nabore.bg

Името идва от датата на подписване на Букурещкия мирен договор през 1886 г.

Улицата "19 февруари", снимана откъм Народното събрание

„19 февруари” е пешеходна улица, която свързва улица „Московска“ с булевард „Цар Освободител”, като пресича улиците „Шипка“ и „Оборище”.

Заради честванията пред близкия паметник на Левски софиянци свързват името с него. Обесването на Апостола тържествено (ако това е подходящата дума) се отбелязва както на 18-ти, така и на 19-ти февруари.  За 2024 г. Столична и Пернишка община вече обявиха честването на 19-ти февруари, във Велико Търново ще е на 18-ти февруари!

Карта на Княжество България и Южна Румелия

Да уточним – изпълнението на присъдата е на 6 февруари 1873 г. по стар стил. България преминава от стар към нов стил през 1916 г., когато необходимата поправка е 13 дни. Обаче с уговорката, че за събитията, случили се преди 1 март 1900 г. поправката трябва да е 12 дни. Така например избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. се празнува на 2 май. А обесването на Апостола на 6 февруари 1873 г. по стария стал отговаря на 18 февруари по новия.

В зависимост от това кога се е случило дадено събитие, отбелязано по “стар стил” (Юлиански календар), към поправката за “нов стил” (Грегорианския календар) се добавят различен брой дни. За периода 1582-1700 г. те са 10, за времето 1700-1800 г. – 11, 1800-1900 – 12, а за след 1900 г. – 13 дни.

Във вестник „Работническо дело” обаче излиза статия на 19 февруари 1950 г., в която пишело: „На днешния ден Васил Левски увисна на бесилото.” А по онова време вестникът е официоз – орган на ЦК на БКП. Каквото каже ЦК, това е!

Името на ул. „19 февруари” е в чест на сключването на Букурещкия мирен договор от 1886 г., който слага край на Сръбско-българската война и укрепва Съединението на България. По стар стил това е тъкмо на 19 февруари, което по новия съответства на 3 март. Както ясно се вижда, тези дати не са избирани случайно!

В единствения член на договора е записано, че „между Кралство Сърбия и Княжество България се възстановява мир”.

Княжество България е васално на Османската империя, поради това официални страни в преговорите са „султанът, император на отоманите, в качеството си на сюзерен на княжество България, негово величество кралят на Сърбия и негово височество князът на България“. Те назначават свои делегати: за България - Абдуллах Маджид паша, Иван Евстратиев Гешов и за Сърбия посланикът в Лондон Чедомил Миятович.

Девизът на парламента

Преките преговори се водят под диктовката на Великите сили, а провеждането им в Букурещ е предложено от Германия. Конференцията започва работа на 23 януари и договорът е подписан на 19 февруари.

В началото на ул. „19 февруари” откъм ул. „Московска” е Квадрат 500 - Национална галерия за чуждестранно изкуство, открита на 25 май 2015. По-голямата част от чуждестранната колекция е формирана през 1980-те.

Делегатите на страните, подписали Букурещкият мирен договор

Първоначално там е била Държавната печатница, строена през 1885-1887 г. по предложение на Петко Каравелов. Внесените от Австро-Унгария машини били докарани с биволски коли от ломското пристанище през Петрохан, задвижвала ги парна машина от 5 конски сили.

През 1944 г. при въздушните бомбардировки над София сградата е частично разрушена. Успоредно с нейното възстановяване в края на 40-те години откъм паметника на Левски е построена нова сграда, в която е настанен Техническият университет, при социализма носещ името на В.И.Ленин.

Галерията за чуждестранно изкуство

Сградата бе преобразена от Людмила Живкова в Национална галерия за чуждестранно изкуство и до свалянето на баща й носеше нейното име.

Улица „19 февруари” ограничава от изток площад „Свети Александър Невски”, в другия край отделя сградата на Народното събрание от градината пред Софийския университет и сградата на БАН, завършва на бул. „Цар Освободител”.

Румян СЛАВОВ