nabore.bg

В дома на граф Алабин в Самара е ушито знамето на Българското опълчение

Граф "Алабин"

Улица „Алàбин“ е основна централна улица в София. Наречена е на руския общественик и историк граф Пьотр Алàбин (1824-1896) - правилното изговаряне би трябвало да е на втората сричка от фамилното му име.

Като член на Московския славянски комитет граф Алàбин създава фонд за освобождаването на южните славяни. В неговия дом в Самара е ушито знамето на Българското опълчение от съпругата му Варвара Василиевна и четирите им дъщери. Монахини от тукашния девически манастир вплитат в драперията молитвен благослов.

Тримата му сина участват в Руско-турската война - единият е в кавалерийска сотня към Опълчението, другият е ранен пред Плевен, третият е убит и погребан край Ямбол.

След Освобождението граф Алàбин е губернатор на София, организира тържественото посрещане на диарбекирските заточеници. Негова е инициативата за Софийска обществена библиотека, сетнешната Народна библиотека.

По онова време на мястото, където сега се извисява сградата на КНСБ, имало складове за въглища и хамалска борса. Специална общинска наредба от 1880 г. регулира хамалските пиаци в столицата.

Единственият нужник (тоалетна) на открито в околността бил на пустото място, където днес е Съдебната палата. А въобще единственият вътрешен нужник в София бил в Народното събрание, който факт извънредно впечатлил европееца Константин Иречек при идването му в България.

Съдебната палата е построена през периода 1929 – 1940 г. В началото на ХХ век в страната практикуват около хиляда адвокати, повече от половината без висше образование.

И тогава съдебната система е раздирана от корупция - през 1905 г. в София е свикан национален събор на юристите да обсъди специален закон. Мнозинството отхвърля проекта, мотивирайки се, че не със закон, а с добро възпитание, моля ви се, може да се преодолее явлението.

Поради пословичната си неподкупност Алеко Константинов два пъти е отстраняван от съда.

Съдия без специално образование е бил народният поет Иван Вазов. Като председател на Берковския окръжен съд, спазвайки буквата на действащия след Освобождението Отомански наказателен кодекс, Вазов осъжда на смърт едно пакостливо куче.

При изпълнението на присъдата душата на поета вие от болка в съзвучие с кучешката - впоследствие на смъртника е посветено стихотворението "Пребитото псе".

Дълбоко в събраните съчинения на дядо Вазов може да бъде открит разказът "В електрическия трамвай", чието действие се развива по линията Княжево-София (Княжево и Красно село влизат в Голяма София през 1938 г.).

Електрическият трамвай бил наречен още американски за разлика от конските, които също потегляли от ъгъла с "Витоша".

Според "Правила за движението на омнибусите между Княжево и София", публикувани в "Държавен вестник" (1883 г.),  кочияшите се задължават "да са трезвени и да знаят да управляват коньете", и заедно с кондукторите "да се отнасят с публиката предупредително и вежливо".

През 1901 г. 35 трамвая обслужват 6 линии с обща дължина 23 км, повечето пресичащи пл. "Св. Неделя". Скоростта на "американската железница с електричество" била 15 км/ч.

И тогава много хора предпочитали да бъхтят пеша, тъй като един билет струвал колкото една бира. За отбелязване е обаче, че през 20-те години първите коли излизат сутрин в 5,30 и се прибират вечер в 1 часа зиме, а лете и по-късно.

Трамвайната линия до Княжево била N6, първата удвоена през 1925 г. Ако номерацията се бе запазила примерно до 70-те години, вокалната група на Петко Петков "Трамвай N5" щеше да е с един номер нагоре, неизменно щеше да е прозвището на създателя й - Трамвая.

За бъдещето на улицата и днес мислят и планират общинарите

В партера на кооперацията вдясно на Съдебната палата в началото на 70-те години бе открит първият в столицата денонощен магазин (следващият отвори срещу гара Подуяне). Придобивката на столичните алкохолици им бе отнета след година-две - забраната да се продава алкохол в късните часове обезсмисли среднощното бдение на продавачките.

В близост до пл. "Света Неделя" било първото светско училище в София, построено с дарение на Иван Деикоглу, в което Сава Филаретов въвел модерна за времето си система на образование.

На ъгъла с улица "Калоян" се намирал един от най-страшните полицейски участъци при управлението на Стамболов. По думите на поета Кирил Христов тук "недоотробували българи налагаха по цели нощи свои братя".

Народното събрание било в дървена барака на ъгъла с "Княз Батенберг", служила по-рано за Руски офицерски клуб.

Слисаният Иречек отбелязва в дневника си, че отвътре вечер изнасят столове за приеми в частни домове, а през парламентарните ваканции разсилните отглеждат кокошки, като "понякога се намираха яйца и в дипломатическата ложа".

Дървеният парламент изгаря през 1882 г. след премиерата на "Невенка и Светослав" от Константин Величков в използваната и за истински театър зала.

Румян СЛАВОВ