nabore.bg

Архивите са живи

Софийски улици: На "Ангел Кънчев" са живели известни писатели

Тук са се разхождали Цветан Радославов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, Атанас Далчев

 

Улица „Ангел Кънчев”


Улица „Ангел Кънчев” е от първите в градския център, оформен около 1889-1890 г. По онова време новата столица нямала и 3 кв. км. и в тази посока стигала едва до днешна "Солунска". След дъжд подземната Крива река буйно избивала и по "Солунска" плавали патици.

На пл. "Гарибалди" през 1940 г. са открити останки на храм от римско време. Тогава е строена сградата, при социализма заемана от министерството на вътрешната търговия, а в ново време от КТ "Подкрепа". Десетилетия по-рано на това място е било румънското посолство.

Пл. „Гарибалди” и сградата на КТ „Подкрепа”

 

Живелият на тази улица Цветан Радославов е автор на текста и музиката на песента „Горда Стара планина“, залегнала в основата на българдсия вационабен химн днес. Мелодията съчинява на борда на австрийския параход, с който 22-годишен се връща от Виена, за да се запише доброволец в Сръбско-българската война.

Не го вземат на война заради слабото зрение, но той все пак участва като санитар. Впоследствие става доктор по философия и магистър на изящните изкуства в германски университети. Световният психиатър Вилхелм Вундт го кани за асистент.

Цветан Радославов

 

А той се връща в София и до края на живота си, завършен в самота и бедност, е гимназиален учител. Обаче на кого - Йордан Йовков, акад. Петър Динеков, акад. Ангел Балевски.

Поради пословичната му скромност много известната песен "Яничари ходят, мамо" винаги се е изпълнявала като народна. А може би това е най-голямото признание за един творец. Та ето и повод да говорим за съдбата на българските писатели. 

Стоян Михайловски

 

През последния половин век улица "Ангел Кънчев" бе известна главно заради Съюза на българските писатели и прословутото кафене "Сивото поточе"(така го наричаха неприетите кандидати в СБП) с текущите скандали в него. Кандидатите за класици сами разпространяваха следната епиграмаq, приписва се на Радой Ралин:

Бяла спретната къщурка –

 "Ангел Кънчев” 5,

тука всяка мижитурка

мисли се поет.

И всеки бе убеден, че се отнася за другите.

   

Роза Попова и Стоян Попов-Чичо Стоян, 1939 г.

 

Не ще и дума, най-добре българските писатели си живееха при социализма. Бяха обхванати в творчески групи към централните и местните институции на властта. Който си можеше, създаде значими творби - чудесната новела "Всички и никой" Йордан Радичков написа по договор с МВР.

Чичо Стоян в ролята на бай Ганю в едноименния филм, 1922 г.

 

Като дойде Десети ноември и се очакваше да извадят нещо забранено от чекмеджетата, чекмеджетата се оказаха празни. Кой бе виновен? Как кой - всички и никой!

Кирил Христов

 

Случайно или не в първите години на прехода в сградата на СБП се намести централата на Мултигруп. Колега наш по перо внезапно се качи директно от "Запорожец" на "Мерцедес", облече скъп костюм и бе представен като говорител. След време слезе от „Мерцедеса” и се укри от медиите, поне остана жив.

„Все за нещо ще намери

да се начумери:

ту му млякото горещо,

ту пък друго нещо”

 

В пространството между "Солунска" и "Гладстон" в началото на миналия век живеят още Стоян Михайловски, Кирил Христов, детският поет Чичо Стоян (Стоян Попов) и красивата му съпруга, актрисата Роза Попова. Почитател на Роза Попова я прострелва в белия дроб и се самоубива, оставяйки предсмъртно писмо с пожелание да бъдат погребани заедно. Актрисата оживява по чудо, че и оздравява от туберкулоза!

Атанас Далчев

 

Съпругата пък на жлъчния сатирик Стоян Михайловски с псевдоним Велзевул прави опит да се отрови след сцена на ревност от негова страна. Мрачният Михайловски бил обладан от много фобии и страхове - например сам си перял дрехите и ги простирал с ръкавици.

Още една сграда без подходяща табела е на ъгъла със "Солунска", където преди реституцията беше златарски магазин. Тук живя пестеливият на думи - и в живота, и в творчеството си - изключителен поет Атанас Далчев. Да спрем с негова изповед за софийската улица:

Строгите фасади не обичам:

те са лицемерни и сурови;

но затуй как силно ме привлича

чудото на задните дворове!

Патронът Ангел Кънчев (1850-1872 г.) е професионален революционер, определен от БРЦК за помощник на Левски. Завършва военното училище в Белград, като артилерийски офицер обучава Втора българска легия.

Патронът Ангел Кънчев

 

Малко известно е, че завършва и земеделско училище в Чехия, проводен от управата на Митхад паша. Докато го издирват за управител на пашовия чифлик, основава революционни комитети. При опит да се качи без паспорт на кораба за Гюргево е заподозрян и след кратко преследване се самоубива с думите "Да живей България!" Очевидец е младият Захари Стоянов, който сетне разкрива, че предател извадил четири от шестте куршума в револвера. 

 

Румян СЛАВОВ