nabore.bg

Всяка столица е огледало на държават си. София е сравнително млада столица.  Нейният девиз е  „Расте, но не старее.” Тя наистина расте и то прекалено бързо. Това стана най-вече в годините на прехода. Расте непрекъснато с почти безконтролен строеж на жилища.  Много от тях са все още безлюдни. Казват, че бизнесът със строеж на жилища бил печеливш. Но правилно ли е това? Дали ТРЯБВА София да се разраства толкова бързо? След първите години на прехода, когато прибързано и необмисено бе отменено софийското жителство, имаше направо инвазия от българи, които се преселиха в столицата. И днес този процес продължава, заради стремежа към добре платена работа. В страната ни има известно преселване на специалисти в малките градове и в селата около градовете, особено по време на  пандемията  и карантините. Но броят на българите, които живеят и работят в провинцията, на чист въздух и тишина, е значително малък. Все още много хора се стремят към София. А тя се задъхва от милионите жители, от претоварения трафик, от липсата на места за паркиране на колите. Затова и въздухът в столицата не е на нивото на нужната чистота.

  Проблемите на София са много! Липсата на необходимия брой подземни гаражи се  чувства осезателно от всички столичани, но най-добре го знаят собствениците на коли. Зачестиха  случаите на кавги, разпри, побоища и даже убийства за места за паркиране. Растежът на София се отрази на трудностите и в транспорта. Метрото реши значително тези проблеми. Но трябва да се каже, че неговият строеж беше подготвен още по времето на соца, когато бяха построени някои тунели, които се включиха в сегашните метролинии. А голямата заслуга за днешното метро е на проф. Стоян Братоев – руски възпитаник и голям организатор.Трябва да сме му благодарни!

   Някога София се миеше всяка вечер и тя ухаеще на чисто. Но и софиянци тогава пазеха  чистота. Днес  столицата ни не е достатъчно чиста! Тя мирише на прах и на старо! Трябва да си признаем, че   днешните граждани не пазят чисто, рушат построеното. Навъдиха се много  вандали, които трошат, цапат, мърсят... А напролет, като си отиде снегът, се показват натрупаните боклуци навсякъде - около жилищните блокове, в парковете, градинките, по  спирките на градския транспорт... Живущите не пазят чисто, а не почистват собствените си боклуци. Резултатът е срам и гнус да гледаш в каква мръсотия живеем!

  На  много места в София днес вървят големи ремонти. Центърът е почти  блокиран от ламаринени заграждения, от машини за ремонта, от липса на трамвайни спирки и линии, които също се ремонтират. Ходенето пеша навсякъде в столицата е трудно и  опасно - тропат плочите почти на всички  тротоари. Трудно е за здравите хора, а да не говорим за хора с бастуни, с инвалидни колички, за които направо липсват нужните улеснения.

   В дните, когато си е отишъл снегът, а зеленината още не се е появила, видът на София е тъжен, печален. Само Ларгото блести с жълтите си павета и чистотата. Но това съвсем не е достатъчно! На много места в центъра и по някои от главните й булеварди  столицата  изглежда като изоставена, грохнала  и занемарена старица.

   Пътувам с трамвай от Централната гара, чието пространство изглежда срамно с безбройните си различни постройки, с мръсотията, графитите и цапаниците по спирките и по сградите ! Смесило се старо с ново, но преобладава немарата и разхвърляността!

  Трамваите вървят по разбитото трасе на бул. „Мария Луиза”, което също плаче за ремонт. Дали асфалът не е по правилната  рецепта, дали е поставен лошо, или са „спестени” средства - не знам, но и тук е като във вица, че „ У нас първо цъфтят не кокичетата, а  асфалтът!” Опитвам се да  не  гледам надолу и вдигам взор към къщите наоколо. Леле, каква жалка картинка! Колко фасади на стари къщи в барок, неокласицизъм, някога приказно красиви, а днес  -  като дрипави и грохнали „старици”! В повечето от тях въобще не личи да има живот ... Каква прелест би се открила, ако тези сгради - „перли”, са реставрирани, ремонтирани и цветно боядисани?! Но кога ще стане това? Ще кажете, че държавата ни е бедна, столицата – също. Така се говори, но вярно ли е ? Всеки ден се изнасят факти за голямо крадене - навсякъде и във всичко у нас. Бюджетът на София съвсем не е малък. Но важното е как се управляват парите, в какво се влагат. Сега се говори, че  щели да  се „внасят” управници – българи, учили в странство, живеещи и успешно работещи в чужди страни? Дали това е правилно и ще има ли положителен резултат? Търсят се знаещи и можещи ръководители. Но и днес някои от малките провинциални градове  изпревариха столицата  по хубост, по чистота и по поддържането на центровете си.

   Ако разходката ми по други столични булеварди и улици продължи, сигурно ще видя още места, сгради и старинни къщи, които имат  нужда от реставрация и ремонт. Сега столицата ни изглежда сива, безлична и прилича на неподдържана възрастна жена...       София  се  нуждае от кмет строител, инженер, архитект, от опитен специалист, добър организатор и най-вече от честен и предан патриот, който милее за нея и се грижи   правилно за всичко и за всички. Имала е и такива кметове българската столица! Да споменавам ли имена? Сред тях са инж. Иван Иванов, Владимир Вазов, а в по-нови времена – арх. Георги Стоилов, Петър Междуречки...

  Някога, преди бомбардировките, столицата ни била наричана „малката Виена”! Много от красивите софийски  къщи са сринати от бомбите  и са изчезнали завинаги. Някои от нейните ценни домове се ремонтираха и днес радват очите ни. Но има още много ценни исторически паметници, които чакат добри стопани, кадърен кмет и разумно управление, за да блеснат с всичката си хубост! За да се превърне  София в истинско,  кристално чисто огледало на България!

 Петра ТАШЕВА