nabore.bg

Тежката дума

Содом и Гомор: Държава, в която децата се самоубиват, не ми я хвалете

Само за 9 месеца през миналата 2017 г. са се самоубили повече деца до 14 години, отколкото за цялата 2016 г. През годината са сложили край на живота си 23 деца. Това съобщават от Върховната касационна прокуратура, която разследва причините за самоубийствата и за склоняване на децата да посегнат на живота си. Още по-потресаваща е статистиката за загиналите деца – за същия период на т.г.над 1800 деца до 18 години са станали жертва на различни престъпления и на удари от автомобили, от които 1220 са  малолетни под 14 години.

 

Господи, в каква държава живеем!

 

Държава, в която децата се самоубиват, не може да е цивилизована, културна, европейска. Тя е примитивна, варварска, безчовечна, безперспективна. Тя е държава, която унищожава бъдещето си. 1800 мъртви деца за по-малко от една година, това не може да се понесе спокойно. В същото време властта безгрижно си поминува, самовлюбено величае себе си с висок икономически растеж, пълен фискален резерв, стабилност, сигурност и международен престиж. В тази държава виновни са всички: законодатели, изпълнителна власт, съдебни органи, институции, медии, синдикати, семейства, граждански организации и цялото общество. Това, което се е случило с нас в продължение на 28 години, е по-страшно и от Содом и Гомор, защото тези безбожни, корумпирани и развратни градове са наказани еднократно и изведнъж, а българските граждани са подложени  дълги години на безжалостни и нескончаеми страдания. Според проучвания на „Евростат” (Европейско статистическо бюро) България е на предпоследно място сред страните-членки на ЕС по деца в риск (последна е Румъния). У нас 550 000 деца от 1 до 17 години или 46 % от всички в тази възраст живеят в бедност, в семейства на безработни и ниски доходи.

 

В целия Европейски съюз положението не е по-розово,

 

повече от една четвърт от децата (27 %) от бебета до 17 години също живеят в риск. Как искаме от тези деца да се изграждат като личности, какви условия им създават държавите, за да се образоват, да опазват здравето си и да се реализират в живота. По-чувствителните младенци не могат да издържат на тези ужасии и слагат край на живота си. Даже  Дания – държава  с високо развита икономика, сигурен и  спокоен живот, също не може да даде пример. Тя е на първо място по най-малък брой деца в риск, но и там те са близо 14 %. Но тези факти само се отчитат, не се чувства болезнена загриженост за децата и от европейските комисари.

 

Момиче се хвърля под влака от отчаяние

 

и остава без крака. Сега граждански организации събират пари за лечението на пострадалата. А къде бяха те, когато Антония се нуждаеше от помощ, даже и само от добра дума? Учителка от Смолян е пребита с лопата от 16-годишен ученик. Вече не е в състояние да работи, прибира се в дома и ще прекара живота си с тежки физически и душевни травми. А  медиите започват да представят побойника Махмуд  като нещастник: изоставен от родителите си, настаняван в специализирани заведения, изписвани  са му лекарства, които никой не е контролирал дали ги е пил. Уж всички  са се грижили за него и съвестта им е чиста, а той продължава да осакатява невинни хора. Ще се намерят адвокати и съдии, които ще установят, че е болен и неадекватен и ще го освободят.

   България отдавна е в статистиката на СЗО (Световна здравна организация) с най-много заболявания на сърдечно-съдовата система (инфаркти, инсулти, хипертонии), с най-много масови хронични неинфекциозни и злокачествени болести, като диабет, рак и др.

 

Половин милион мъже, жени и деца са с трайни увреждания

 

и за тях няма подходящи платна по улиците и във входове в сградите. Все повече хора заплащат за здравни услуги от личните си средства, в повечето случаи незаконно. Това съобщава СЗО. Не съобщава какво прави държавата. Почти нищо. У нас постоянно се организират граждански кампании за дарения и подпомагане на деца и възрастни, които се нуждаят от скъпи лечения, само държавата се стиска. А по колко лева са дарили Б.Борисов и Цв.Цветанов? Не левчетата на гражданите, държавата трябва да поеме грижата за лечението на болните и най-вече на децата.

Това тревожи ли властта? Въобще не стига нито до очите, нито до ушите на управляващите, те живеят в друг виртуален и красив свят. В дните на обсъждането и приемането на бюджета за следващата година премиерът Б.Борисов играеше танц със саби в Саудитска Арабия с краля и престолонаследника. Нарочно си уреди посещение там, за да не присъства в парламента, защото не може да защити бюджета и за да не търпи критиката на опозицията. Прави си конгрес на партията, за да се нахвали  на европосетителите и да наругае опозицията.

 

Не пропуска случая да каже едно „Селям! Машаллах, ефенди! Евалла!”

 

на приятеля си Реджеп Ердоган. Щял да увеличи пенсиите на възрастните хора с 7-10 лв. Минималната работна заплата щяла да стане 510 лв., а средната за страната – 1515 лв. Това лесно ще се постигне – ниските заплати ще останат същите, а парите на депутати, министри и правителствени чиновници ще се увеличават двойно, шефовете на различни институции ще си докарват по над 10 000 лв. месечно, което става и сега, и така средната заплата ще стигне даже 2000 лв. Това е машинацията, така се хвърля прах в очите на хората.

Това прави властта, докато децата се самоубиват, биват убивани и заболяванията се увеличават. Но замислят ли се управляващите как се чувстват родителите на погребаните деца и семействата на болните и страдащитет?  Нормалният човешки ум не може да проумее възможно ли е изпълнителната власт да е толкова каменно-безчувствена към страданията на народа си, а депутатите да са ампутирани от човечност.

 

  Доц. д-р Стоян ВЛАЙКОВ


Доцент д-р Стоян Влайков е социолог, доктор по философия. Занимава се със социална и социологическа проблематика. В Института за синдикални и социални изследвания се е занимавал с въпросите на новия синдикализъм в условията на преход към пазарна икономика. Участвал е в научни форуми в чужбина. От 1995 г. е преподавател към катедра “Социология” в УНСС по икономическа социология, конфликтология и теория на социалните сдружения и организации. Автор на над 100 научни публикации.

Доцент д-р Стоян Влайков е социолог, доктор по философия. Занимава се със социална и социологическа проблематика. В Института за синдикални и социални изследвания се е занимавал с въпросите на новия синдикализъм в условията на преход към пазарна икономика. Участвал е в научни форуми в чужбина. От 1995 г. е преподавател към катедра “Социология” в УНСС по икономическа социология, конфликтология и теория на социалните сдружения и организации. Автор на над 100 научни публикации.