nabore.bg

Журналистът и дипломат Георги Андрейчин бил 3 пъти арестуван от НКВД, накрая го разстрелват

Георги Илиев Андрейчин, известен и като Джордж Балканец, е американски, съветски и български профсъюзен деец, журналист, политик и дипломат, комунист. Женен е за руската немкиня Илза Карловна Рихтер. Андрейчин става жертва на сталинските репресии в Москва през 1940 г. За съдбата на този необикновен човек разказва известният социолог Андрей Райчев, който е негов внук и син на дъщерята на Андрейчин – Кира Андрейчина.

- Г-н Райчев, какъв е споменът за дядо ви Георги по разказите на майка ви?

- Бил е много слънчев човек! Когато бях малък, семейството ни живееше в изолация и сигурно за това често говорихме за дядо ми Георги.

Бил е красив мъж – изключително привлекателна личност с топло сърце. Бил е с остър ум и в същото време - много идеалистична натура. Георги Андрейчин е роден е в Белица, Горноджумайско, която в резултат на решенията на Берлинския конгрес (1 юни – 1 юли 1878 г.) е върната на Турската империя. Детството на дядо ми преминало в условията на подем на националноосвободителното движение на българите в Македония и Тракия.

При избухването на Балканската война Георги Андрейчин се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. След фронта дядо ми участва в протестни събрания срещу политиката на цар Фердинанд. Заради антиправителствени речи е бил подгонен от полицията и напуска България. След кратък престой във Франция отплава през декември 1913 г. с кораб от Марсилия за Америка.

- Къде се установява там?

- Заживява в Хибинг, щата Минесота - миньорски град, където работели негов чичо и други земляци от Белица. В спомените на негов съселянин е записано, че макар и 19-годишен Георги Андрейчин е имал вид на зрял човек. Говорел няколко езика и за две години вече се разбирал с всички работници - италинци, шведи, немци, финландци, турци. Става и активен член на организацията „Индустриални работници на света” (ИРС), редактира органа й „Солидарите”. В началото на юни 1916 г. дядо ми е сред ръководителите на голяма миньорска стачка. Арестуван е и след жесток побой е изпратен в затвора. Имиграционните власти предлагат да бъде депортиран от Щатите. С писмо до министъра на труда за него се застъпва неговата „най-обичана другарка” Ема Голдман – руска еврейка, също емигрирала в Америка.

- Как продължава одисеята на Георги Андрейчин после?

- В Ню Йорк той се свързва с дейци на Американската социалистическа партия и участва в организацията на антивоенни стачки. За това през 1917 г. получава 20 години затвор. Освободен е благодарение на американски работнически организации, които плащат му гаранцията. През 1919 г. Георги Андрейчин е сред учредителите на Американската комунистическа партия. По време на пребиваването си в Щатите той редактира и вестниците „Работническо дело” (1918-1919) и „Работническа мисъл” (1920).

- А как попада в Съветския съюз?

- Според някои архивни данни той пристига там на 12 юли 1921 г. като американски делегат в учредителния конгрес на Профинтерна. Като представител на Америка е избран в Изпълнителното му бюро. Оттогава са и по-близките му отношения с Троцки, които изиграват съдбоносна роля в живота му. Предполага се, че от това време е и личното досие на дядо ми в Коминтерна.

- Според справки на НКВД през 1921 г. дядо ви става член на болшевишката партия и съветски гражданин...

- Да, след това заема високи държавни постове в Госплан и Промбанк, например. Бил е специален съветски емисар във Великобритания и Австрия. Използвали са връзките му с влиятелни американци за установяване на икономически и политически контакти между Съветска Русия и Съединените щати. Когато г-жа Ейвис Боулън беше посланик на САЩ у нас, тя ме потърси лично и ми каза, че е открила в архивите на баща си –  посланик на САЩ в СССР през 50-те години на миналия век, името на дядо ми. И баща й се е опитвал да убеди президента Рузвелт да амнистира присъдата на дядо ми в Щатите, но той е отказал.

- Връзките на Андрейчин с Троцки не са ли дразнили Сталин?

- На 12 януари 1928 г. дядо ми - за участие в троцкистката опозиция, е арестуван и осъден на 3 години заточение в Казахстан. Тогава той пише едно твърде показателно писмо до Васил Коларов относно „разногласията в руската партия”. В края на 1929 г. присъдата му е отменена и се завръща в Москва. Работил е във външнотърговската организация Амторг, бил е и зам.-директор на Интурист, отговарящ персонално за пребиваването в СССР на важни гости от Западна Европа. Но няколко години след това – на 11 февруари 1935 г. Андрейчин пак е задържан от НКВД на Лубянка. Осъждат го на пет години „трудововъзпитателен лагер” в Далечния север. Още докато е бил в затвора получава бележка от американското посолство, в която го питат иска ли да говорят със Сталин да го освободи. Той им отговаря: „Аман-заман, само това липсва. Ще ме разстрелят веднага!”.

По-късно е казал на баба ми: „По-добре че сега ме арестуваха, а не през 1937 г. – тогава направо ги убиваха, не ги пращаха в Сибир!”.

През 60-те години на миналото столетие с майка ми имахме няколко срещи с политически затворници, които са били с дядо ми в лагера. Запомнили го като българчето с много способни ръце – по негова инициатива по време на суровата сибирска зима изкопали първата землянка. Това помогнало да се спасят от измръзване. Дядо ми започнал да прави чай от борови клонки и го ползвали като натурално средство за лечение на скорбут. Лекарят на лагера успял да издейства Георги Андрейчин да работи при него и го направил отговорник на санитарния пункт.

- Как продължава животът му след войната?

- Георги Андрейчин се завръща в България през 1945 г. и става началник на канцеларията на Временното председателство на републиката и пълномощен министър на министерството на външните работи (1948 - 1949). Участвал е и в Парижката мирна конференция.

- Как дядо ви „изчезва” от България на 29 април 1949 година?

- През нощта на тази дата го викат „на работа” и не се връща. Баба ми Илза, която също беше забележителен човек, ми е разказвала, че една вечер преди ареста той я извел навън и й рекъл: „Васил /Коларов – б.р./ ми каза, че от Москва питат за мен!”. И му било много ясно защо от Москва се интересуват за него – във всеки случай не за да му подарят сладолед. След ареста го предават на един съветски полковник, който го извежда от България. Години наред семейството на дядо ми не е имало никакви известия за него – въпреки писмата на баба до прокуратурата, МВР, ДС и лично до Вълко Червенков. По-късно се разбра, че на 20 април 1950 г. военната колегия на Върховния съд на СССР осъжда на смърт Георги Андрейчин. Присъдата е изпълнена същия ден.

- Излиза така, че комунисти убиват комуниста Джордж и бързо забравят за него. А великият Чарли Чаплин на два пъти пише за него в своята автобиография!

- Аз бях член на БКП и вярвах в комунистическия идеал. Вярвах, че идеята, за която дядо ми се е борил, е истинска. Но сега, от далечината на годините, не съм сигурен дали е вярна! А с Чаплин дядо ми се е запознал през 1920 г. по време на вечеря на нюйоркски интелектуални бохеми. През 1921 г. Чаплин посещава Андрейчин в болницата в Берлин и му носи 500 долара, като е мислил, че му трябват пари назаем. „За моя голяма изненада, пише Чаплин, в болницата ме въведоха в обширна стая с бюро и два телефона; там ме посрещнаха двама елегантно облечени господа; впоследствие разбрах, че те били секретарите на Джордж...”. 

Вестник "Златна възраст"