nabore.bg

Когато мълчим за несправедливостта, увеличаваме капитала в банковите сметки на новобогаташите

Кои сме ние, българите от началото на 21 век? Знаем ли си мястото в света, обичаме ли родителите, мъжете и жените до нас? Имаме ли вяра в бъдещето или живеем ден за ден? Как да се спасим от вечното мрънкане, от убеждението ,че всеки друг ни е виновен. Как да преживеем краткя си, но единствен живот?   

Преди се пишеше и говорше с едипов език – скрит, завоалиран, за да не те разкрият какво мислиш и какво казваш. После, след началото на демокрацията се изрекоха купища полу-лъжи, полу-истини. Сега лъжите станаха откровени  и много, и то отговорни пред всички ни хора.  Богати – малка върхушка, бедни, които едва свързват двата края – цялото останало население. Арогантност и примирение съжителстват ден след ден, всички взеха да свикват. Носиш ли един по-различен от уличния морал? Никой не се интересува от това. Интелигенцията си търси своето място. Големи писатели се отказват да описват света и човека,

лишават внуците ни от свидетелства,

от които ни е боляло и от които страдаме, в какво сме вярвали. И така се лишаваме от емоционалната памет на народа и на човечеството. Хората губят вяра в каквото и да било. Те са в състояние на едно непрекъснато бягане, но в този толкова хаотичен бяг, за последните години вече забравят от какво бягат и накъде отиват, какво прегазват бягайки. От това животът им става още по-жесток. Е, тук-там се срещат полуинтелигенти и литературни тарикати да ни дават съвети, да моделират мисленето ни, да ни убеждават да повярваме в правилността на нечии схеми. Нескромност, преминаваща в маниакална самоувереност на част от властимащите и новобогаташите. Мълчим ли, увеличаваме капитала в банковите сметки на новобогаташите и по-високо дуварите, оградили техните къщи-замъци. В такава среда човек губи равновесие. Едни се втурнаха през последните години да пренапишат биографиите си, други да разчистят лични сметки или да се затворят в себе си. Енергията тече в ненужни междуособици. Кандидати за слава и пари бързо и хладнокръвно заемат всички пространства. С хладен ум, но не и с чисти ръце, нито горещо сърце. Те се легитимират в общественото пространство и упорито ни внушават себе си като единствени представители на обещстовото с помощта на скъпоструваща самореклама, с агресивен пиар, където потрябва, и с груба сила. Те консумират псевдокултура, съмнително изкуство и не се срамуват от това.

На масата подхвърлят чалга и празнодумства,

лишени от позитивен смисъл екшъни. Малкото “чисти” гласове потъват нечути сред оглушителен жабешки хор. Липса на интелектуален капацитет и вътрешна пустота. В тях витае неспособността да общуват с хората и на обикновено, и на интелектуално ниво. Добрите думи в публичното пространство са оскъдно малко. Оптимизмът в очите на хората не се вижда. Разстоянието между двата полюса се запълва от чалга – политическа и духовна. Дилемата е как да накараме фена на чалгата да слуша симфоничен концерт. Един от начините е да намерим път до сърцето и мислите му, да заинтригуваме вниманието му, да отговаряме честно на въпросите, за които няма собствен отговор. Какво го вълнува съвременния човек? Любов, секс, религия, семейни и общочовешки проблеми? Някои се досещат, че сме родени човеци и е добре да се отнасяме добре един към друг. Прекрасно е да препускаш без да газиш. Не е невъзможно. Има едни прости десет божи заповеди и всяко законодателство ги съдържа и интерпретира докрай. Но къде са силата на правото, гарантираният ред? Духовните процеси определят материалните, политическите, обществените. Светът като страда в екологично, политическо и икономическо отношение, кой ще го спаси?

Днес, когато на повърхността на нашата земя се шири спекула, корупция, спекула, шоуто или екшънът, трудът и усилият ни изглеждат безсмислени, добри резултати няма, духът отслабва.

След поройните дъждове у нас калта заля нашите села и градове, но след голямата вода калта в душите на хората си остана. Върху тази кал най-лесно избуяват плевели, болести, епидемии. Недоволството преминава в насилие на етническа основа,

защото там нещата са най-крехки и най-лесни за манипулиране.

Особено когато предстоят избори.  Властта измества центъра на тежестта на проблемите. Ексцесиите между българи и роми отразяват само върха на всеобщото недоволство, защото тези хора са лишени от минимума, за да съществуват достойно и някой да се погрижи за това. Едва ли решението на проблемите е в социалните помощи. Конфликтът говори за липса на социализация и вписване във всеобщото ни бъдеще, на ред и подреденост в обществото ни. Нападенията на агресивни улични кучета, насилия и отвличания.  От новините по официалните медии лъха деструктивност, безверие, цинизъм. Страх от бедност и боготворене на страха лъха от всяка новина, агресия между деца и младежи, агресия между малцинствени групи. Радват ни малко новини. Щедра за нас се оказва само древната ни история. Археолозите ни разкриват пластове, намират свидетелства за други древни култури от далечни епохи. А техните ценности не са изчезнали, нито стопили във времето. За тях ни говорят образците на изкуството, изделията на майстори-занаятчии, свидетелства за сръчност и умения на някогашните хора, населявали нашите територии. Духовните им ценности, които намираме днес, са забравени и затрупани от пластовете на времето, сега излизат на повърхността, за да разкажат отново за себе си и за своя свят, самобитност и култура.

Изпитанието на човека

е да провери дали може да бъде свободен.

Емоциите оцеляват с думите за следващите поколения. А тайната на успеха е в духа.

Доброто е, че хора, които носят светли светове в себе си, пазят в очите си красотата на деня, на цветето, на планината. Слагат ръка на нечие рамо, за да окуражават, успокояват и подкрепят. Препрочитат добре подбрана книга вечер преди лягане или приказка на детето си, слушат тиха музика на класиците, за да е добър сънят им. Тези хора, забелязали ли сте, притежават странен магнетизъм, те лесно се намират един друг и се обединяват в духовни островчета. От обединението на такива хора струи светлина, излъчва сила, която привлича и другите, онези с по-негативно настроение, с агресивно поведени, със зли или студени погледи. Облъчени от светлия въздух променят онези, другите към добро. Най-красивото докосване е вечер, когато пожелавам лека нощ на детето си, когато му посочвам едно цвете, или планинския връх и не преставам да го уча да  вижда и разбира метафорите на живота. Възпитание в духа на свободата!

Севдалина ТОДОРОВА, Пазарджик