nabore.bg

Африканската обиколка на Владимир Живков

Владимир Живков заедно с нашия посланик в Танзания Георги Факалиев в салоните на българското посолство. На етажерката отзад се виждат брошури с биографията на Георги Димитров. Снимките са от архива на журналиста Васил Петев.

Няколко снимки са останали от едно интересно посещение на Владимир Живков в Африка през 80-те години на миналия век. Фотографиите са запазени в архива на тогавашния български посланик в Танзания Георги Факалиев и са наследени от неговия внук Васил Петев. Не е ясно точно в качеството си на какъв младият Живков е посетил Танзания по това време.

Високият гост на официална среща при високопоставен танзанийски функционер. До него са седнали посланик Факалиев и преводачът (вдясно). Соцпринцът е в елегантен бял костюм.

Синът на Тодор Живков след смъртта на сестра си Людмила Живкова прави стремителна кариера. Владо Живков става главен директор на Центъра „Знаме на мира“ (до 1989 г.). Избран е за член на Бюрото на Централния комитет на ДКМС. В периода 1982- 1990 г. той е председател на Международната фондация „Людмила Живкова“. От 27 май 1983 до юни 1989 г. е заместник-председател на Комитета за култура. През 1986 г. става заместник-председател на Съвета за духовно развитие при Министерски съвет. От 1986 до изключването си от партията през 1989 г. е член на ЦК на БКП. Бил е народен представител в VIII и IX народно събрание и член на Комисията по духовно развитие в парламента.

Владимир Живков в разговор на четири очи с посланик Георги Факалиев. Пред госта има чаша с жълтеникаво питие, пред дипломата няма нищо.

Трудно е да се определи точно датата на тези снимки. Мустакатият мъж на снимките до Владо Живков е посланик Георги Фекалиев. Той е известен български дипломат и разузнавач от годините на социализма с интересна биография. Георги Факалиев е роден през 1934 година в Средец. В продължение на 14 години е завеждащ отдел "Международни дейности" към Отечествения фронт. В периода 1986-1990 година е посланик на България в Танзания, Бурунди, Руанда и Коморските острови. Автор е на две книги - "Кампучия на живот и смърт" (1980) и "Камбоджа - възкръсване от пепелта" (1983). Тази кратка биография от интернет се допълва от други подробности, разказани от неговия внук журналистът Васил Петев: " Дядо започва работа във Второ главно – Френски отдел. Прекарва няколко специализации в Англия, а после е пратен и за кратко в Гърция. И днес имам снимките му с Папандреу.

Май 1984 година, членът на Политбюро на ЦК на БКП Пенчо Кубадински връчва орден на Георги Факалиев по случай неговата 50-годишнина

Георги Факалиев живее известно време и в Камбоджа, като след престоя си там става първия, а и единствен българин написал две книги за терора в страната по времето на Пол Пот. Именно дядо помогна на Гарелов да направи филм за БТ за драмата в страната. Години по-късно намерих книгите му в централната библиотека на Ню Йорк. Екземпляри от тях има и в университета Йеил... Дядо ми бе назначен за посланик на България в Танзания, Бурунди, Руанда и Коморските острови. Аз също живях известно време с него там. Помня нощите през които двамата седяхме на летището в Дар ес Салам и посрещахме българските военни самолети Ил-18 пълни с оръжие за тогавашния конфликт в Мозамбик. Благодарение на него още съвсем малък успях да видя държави като Судан и Египет, да спра за малко в места като Сомалия, Етиопия и Йемен. За Георги Факалиев срещите с Ясер Арафат, Фидел Кастро и един куп други премиери, президенти и световни лидери – не бяха една или две... След 1989 година по-личното нареждане на Андрей Луканов Георги Факалиев бе отзован от поста посланик и върнат в България. Първоначалния му ентусиазъм от промените настъпващи в държавата и партията, бързо отстъпи място на трайно разочарование, а в последните години и на пълна апатия."

www.nabore.bg