nabore.bg

Топлотата на обръщенията във фамилията изграждат здравината й – нека се поучим от нашите баби и дядовци

Когато обичаме някого, обръщаме се към него с малкото му име, звучащо гальовно, интимно. По друг начин се обръщаме към непознати хора, към служебни лица,към официални личности, където уважението е задължително.Във всеки език обръщенията са установени, традиционни,като най-трайни и лесни са семейните обръщения.

В българския език лабиринтът на  родовите обръщения е труден, сложен и някои от нас през целия си живот не успяват да го опознаят, да го усвоят напълно. Може би е дошло време в нашите училища да има уроци по родна летопис, по опознаване на родови и семейни корени, защото това е началото на истинското родолюбие. Добре е родители и учители да се замислят и да въведат поне в часовете на класния ръководител такива полезни теми, защото образованието без възпитанието “пет пари не струва”.

Времето променя всичко, променя нашите взаимоотношения, изменят се и обръщенията. Най-бързо като че ли изчезнаха  “како” и “бате”, защото много хора не искат да им се прикачват такива “титли”. А напоследък повечето млади живеят “на семейни начала”,  започнаха да изчезват и обръщенията към родителите - не към собствените, а към тези на партньора. И какво се получава? Съжителстват с години заедно и нямат обръщения един към друг!  Децата казват  “дядо” и “бабо” /Това е лесно за децата, че и за младите е изгодно!/, но младите бащи и майки не пречупват езика си, не казват нито “мамо и татко”, нито им е удобно да се обърнат към тях със собствените им имена! Живеят заедно с възрастните, които са отворили душите си за снахи и зетьове, отворили са и къщите си за тях, дали са им всичко, което са създавали през целия си живот, а чуват това:”Майка ти…,”баща ти”… Не само е обидно, но е и направо неприлично! Преди да се сгодим с бъдещия ми съпруг, моята майка съвсем сериозно, но кротко ме посъветва да се престраша, да направя първата крачка и да се обърна към свекър и свекърва с “татко и мамо”. Много малко време беше минало откакто бях загубила баща си и по-трудно ми беше да река “татко”, отколкото “майко”, пък и все едно – жените са майки на всички ни! Послушах мама, обърна ми се езикът и …тръгна. Съпругът ми само предложи да уточняваме: ”мама Гълъбина” и “мама Зорка”, за да не се объркваме. Наскоро една моя приятелка ми каза, че още когато синът й дружал с бъдещата й снаха, тя се обръщала към нея с “Мими” и сега, след сватбата това й обръщение се запазило, продължила така да се обръща към настоящата си свекърва. Различно обръщение,но стига да е с уважение, все пак е обръщение! Като че ли са завиждане в това отношение руснаците, при които е по-лесно: “Наташа Петровна ….”

А у нас се получават сложни ситуации.И понеже към някои от родителите в обществото, в службите им винаги са се обръщали към тях с “ВИЕ”, дали пък не по-добре и у нас, както в някои страни, да си въведем в родата, в семействата учтиви обръщения! По-добре е да ти казват така: ”Вие,госпожо,ще имате ли възможност тази вечер да ми гледате детето?”, отколкото да чуваш безличното местоимение в трето лице единствено число: ”ТЯ”, “ТОЙ”!

    Макар че едва след промяната на 10.11.1989 г. у нас се възродиха обръщенията “госпожо” и „господине”, нека да си кажем правичката: Наистина ли се чувствате като “господин и госпожа”? Като си натоварена с покупки, като висиш права в превозните средства, а деца и внуци се разполагат по седалките, като си унижена от управници, от едно общество, което не знае още накъде върви, като слугинстваш вкъщи и на работата, дали наистина е уважително да чуваш,че те наричат “госпожо и господине”!

     Млади майки и бащи, знаете ли колко е бърз животът? Знаете ли какво безпощадно колело е той? Утре ако не, то вдругиден вие ще се озовете в ситуация на свекър или тъст, на свекърва или тъща. И тогава, питам ви аз, как ще искате към вас да се обръщат? Безлично или с уважение – поне привидно? Помислете и не забравяйте, че народът ни има такава мъдра приказка: “Казвам ти,дъще – сещай се, снахо!”

Петра ТАШЕВА