nabore.bg

Тя е родена в с.Горно Абланово, Русенска област. Основното си образование завършва на село с пълно отличие. Продължава образованието си в Русе и завършва Техникум по обществено хранене. Завръща се в село и е назначена като нередовна учителка в прогимназиалния курс. Учителската професия и харесва и скоро разбира, че нейното призвание е там. Завършва задочно Полувисшия институт за прогимназиални учители. Придобива специалност по математика и физика. След това вече развива и проявява пълните си способности и амбиция. Труди се неуморно и прилага целия си опит и знания. Стреми се всеки урок да бъде добре преподаван на учениците. За кратко време си извоюва авторитет сред колегите и учениците. Нейни възпитаници са участвали дълги години в олимпиади по математика и физика. Елисавета се ползва с авторитет сред Инспектората по образованието в Русе. За нея винаги са се говорили и писали само отлични оценки. Като преподавател се нарежда на едно от първите места в Основното училище за всички времена. Със строгия си характер и поведение е ненадмината.

Тя всява респект и уважение сред учениците. Успявала е с нейни методи и средства да укроти и най-палавите. В нейните часове муха да бръмне и ще се чуе. Дисциплината в нейните часове винаги е била на ниво. За дълго дори и за цял живот ще я помнят нейни ученици. Вече порастнали пак си спомнят за нея. Докато е била в училище нейното присъствие е било впечатляващо. Не е имало случай да бъде извършено престъпление от някой ученик и тя да не го е разкрила. Разкрила и е разобличила онези ученици, които са посмели да откраднат или излъжат. В доста случаи когато някой ученик се подхлъзне и навехне крак или ръка Елисавета му е оказвала помощ.

Има един случай при който е проявила хладнокръвие и смелост да спаси човешки живот. Случаят е следния: двама ученици от горните класове се спречкват. Единият по-висок и силен, другият по-нисък и по-слаб. Първият нанася удар на втория, който поради щастлива случайност не удря главата си в някой чин. Това става в класната стая и пред целия клас. Настъпва голяма паника, защото удареният ученик лежи безжизнен на земята. Събират се и учителите, но никой не предприема нищо. Някой от тях се обадил на доктора и го чакали да дойде. Тя била някъде в кабинета си за да подготвя следващия си урок. Две момичета усилено я търсят в цялото училище, за да помогне на умиращото дете. Когато я открили със сълзи на очи и съобщили, че техният съученик е в кома. Елисавета отива в класната стая взема светкавични мерки да свести детето. То вече е пребледняло и безжизнено. Намокря кърпа със студена вода и започва да му прави масажи в областта на корема и гърдите. Това продължава повече от 20-30 минути. В един момент забелязва, че лицето му започва да променя цвета си. Това я успокоява, че има някаква надежда. След още десетина минути момчето отваря очи. След малко се изправя и на крака. Всички деца са във възторг. Техният другар е спасен. Когато идва докторът вижда, че детето се е оправило от преживения шок.

Тази нейна героична постъпка ми дава основание да твърдя, че тя е ненадмината не само като учител, но и като педагог, съумял да  разпознава и разгадава детската психика.

Сега вече пенсионирана Елисавета Пенкова се радва на двама големи порастнали синове. Единият е доктор с близо 30-годишен стаж. Другият е бивш консул в Турция. Едната внучка вече е докторка във Варна. Другата е завършила Нов български университет. Внукът е студент втора година по медицина.  Баба им мечтае един ден като завърши да започне работа в русенската болница и да продължи делото на баща си. Снахите са медицински сестри.

Да й честит рожденният ден – 27 април!

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско