nabore.bg

Тежката дума

2016-та след Христа: Какъв премиер ни трябва?

И 2016 години след Христа Бог е един. Същият. Несменяем...

И дойде отново ненадейно и очаквано като внезапен сняг и пряспа темата за несменяемостта на управници, държавници, политици, лидери, народни представители.

Какво  щяло да стане, ако Бойко Борисов се ядоса и „падне”. Ако се откаже от работата си на „Дондуков” 1. И се наложи да отидем да се „молим на пауните в сарая” кой да управлява отечеството ни... Нямало кой да  го замени!

 

Ще стане правителствена криза.

 

По същата логика в парламента двадесет-двадесет и пет години стоят едни и същи депутати. Несменяеми. Същите. Лидерите на партии – също... 2016 години след Христа нещата са трайни и повторими...

И с Бойко Борисов продължава подобен разговор 2016 години след Христа... Същото е, ако Сотир Цацаров не иска да е повече  главен прокурор... Няма кой да го смени, ако Бойко Борисов „падне”, няма кой да е премиер... Примери - бол... Но дали е болка за умиране това?

    Не е за плач сега такава болка...

    Какво ще стане с премиерите ни утре?

    Аз паднах...Друг  ще ме смени. И толкоз!

    Какво тук значи някаква си мутра!?

Иронията настрана. Прочетох поне десет възможности според генерал Богомил Бонев в електронните мрежи какъв човек може да смени утре министър председателя ни.

Ето някои от разликите на Б.Б. за мястото на Б.Б. Богомил Бонев

 

изрежда десетина различия

 

 за следващия премиер, ако примерно хипотетично Бойко Борисов „падне”.

Може примерно следващият премиер да не е престъпник, да не е свързан с подземния свят, да не лъже, да е прочел повече от една книга, да не краде урбулешката заедно с „Котараците”, да не рита срещу предложенията за промяна в Конституцията, да не узурпира съдебната система, да има съответната култура за демокрация, да не злоупотребява с властта си, да има обща култура за всичко това...

    И остава да прибавим още няколко опции. Освен „конграчулейшън” да поназнайва още няколко думички за общуване, да използва по-малко ръцете си при разговорите си с чуждестранните си колеги по международни  форуми, да казва и да държи на казаното сутринта и следобед, и на другия ден. Добре е бъдещият премиер да не демонстрира пълно незнание как  функционира разделението на властите,

 

да не е злонамерен и да е управляем ръководител,

 

 да не шикалкави в обясненията си по всякакви въпроси, да не става агресивен, когато го хванат в крачка и да не е опасно такъв човек да ръководи всичко, абсолютно всичко в държавата...

    Следващият премиер задължително трябва да различава доброто и злото, да не е мутра по  рождение и убеждение, да не е непременно върл антикомунист, след като вече е бил член на ДКМС, на БКП, да не е ял примерно в детството си филии с мас, а след това да говори против сланината и ракията под прикритието, че мисли за здравето на поданиците си... Може и да не е бил на всяка цена охранител на предишни величия.

 

Да не е постоянен автор на бисери

 

 под предлог „че е прост и ръководи прости хора, и затова се разбират и обичат...” Да е по-категоричен и по отношение на връзките ни с Русия, да не е толкова наведен генерал пред новите господари от Европа и света, да е повече мъжкар в политиката, особено когато става дума за суверинитета на отечеството...

   Да цени повече миналото и да е по-далновиден за бъдещето на страната ни.

    И най–важното да не ние срам, че имаме такъв министър председател... Все пак сме в 2016 година след Христа.

 

Лозан ТАКЕВ


Лозан Такев

Лозан Такев