nabore.bg

Интервю

Стефка Берова: След Данчо Марчинков не срещнах свестен мъж!

  • Лъжа като гледам на кафе, ама не знам защо ми вярват, признава си колоритната певица

 

Стефка Берова е родена в София на 3 май 1942 г. Завършва първоначално НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", а след това и Школата за естрадни певци към БНР. След това става солистка на "Студио 5" и оркестър "Балкантон". Прочува се с чрез дуета си със Йордан Марчинков. Най-известната тяхна песен е "Семеен спомен за Поморие", която печели през 1975 г. втора награда на конкурса "Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора".

- Не ти ли е време, не ти ли се иска вече да ставаш баба?

- Много ми се иска, обаче Косара не ме слуша и казва, че е в процес на търсене на съпруг. Защото аз не й давам да има дете без съпруг. Така съм възпитана и така ще бъде – когато създаде семейство, тогава ще има дете.- това е! И не е едно, искам да имам две-три внучета.

- Какво е мнението ти покрай историята с пенсиите на колегите ти? Май се вдигна повече шум отколкото работа се свърши...

- Шумът е в повече,

 

защото колегите ми са емоционални

 

и са възмутени от това, което стана и е. Но, може би, до 90 процента в приказките са верни. 20 години държавата не си оправи нещата, а би трябвало. Крайно време беше да ни обърнат внимание, защото и миньор да си, и лекар да си, и учител да си, който си работил в България – всеки си иска годините, които е прослужил, за да има пенсия след това. На мен, например, ми се губят от 1968 до 1981 година. Това са 13 години, а аз през това време съм работила в Съюза, в Германия, в Полша. Винаги сме си плащали това, което трябва – първо към техните агенции, а после към нашата дирекция. Освен това сме имали концерти, участия по заведения – документацията беше на различни места и не е възможно да е изчезнала, загубена, наводнена или изгорена.

 

Всички плащахме, за да работим.

 

Такива бяха времената.

- Реално колко стаж ти се зачита към момента?

- Не знам колко, дадоха ми 46 лева пенсия навремето, социалната, на мен и на Емил Димитров. Аз се пенсионирах на 55 години, а той – по болест. То не е обидно, то е по-скоро смешно. Защото цяла България, и кучетата ни познава. Казаха ни – ще доказвате в съда чрез трима свидетели, че сте работили. Ама, първо, как се съди държавата?! Иначе ще отида, ще свидетелствам на колегата. Обаче пак има възможност за голяма лъжа.

- Но всеки съдия на средна възраст ви познава, бил е на концерти на родните звезди...

- Така е. И Киро Маричков много прав излезе като каза, че на един концерт е имало минимум 500 човека. А всъщност те са били много повече, по стадионите са стигали хиляди,

 

черно беше от народ.

 

Все ще се намерят трима, които да докажат, че сме работили. Защото за мен пеенето е работа.

- Твои колеги закъсаха здравословно и, срам-не срам, се обърнаха за помощ към феновете. Приемаш ли това им поведение...

- Оправдавам ги.

- ... все пак гилдията ви е от горди хора?

- Да, така е, но това е въпрос на живот и смърт. Към кого да се обърнат, към държавата? Тя има проблеми навсякъде и най-вече в здравеопазването. В последните години всеки нуждаещ се се обръща към феновете. И те откликват, а държавата почти никога не е могла да помогне. В крайна сметка, за Гого, и за Пецата, и за Вили – те имаха своите почитатели, които са помагали на неизвестни хора. Това е накърняване на гордостта от нямане на къде. Ако бяха отишли да се молят на някой бизнесмен – това вече е просия. Докато по този начин си запазват достойнството.

- А от колко години си сама и не си ли се замисляла да има друг мъж в живота ти?

- Сама съм от 1982 година. Замисляла съм се, разбира се, защото всеки иска да не е сам, за има човек, с който да си помагат и споделят. Но се оказва,

 

че може би съм малко наплашена.

 

А и връзките, които имах, не бяха никак подходящи. И си давам сметка, така като мисля, че Данчо Марчинков, колкото и да го упреквам за някои неща – ами той ми беше приятел. Разбирахме се с един поглед, не с думи. И сигурно когато виждам, че насреща нямам това приятелство и разбиране – аз се дръпвам и казвам: Не ти вярвам! И по този повод и досега си останах сама, а и така ще бъде, защото годините минаха. И колкото по-голям ставаш, толкова повече мислиш за себе си, а не за другите.

- Може би си свикнала да си сама?

- Никой не свиква със самотата. Аз много се грижех за Косара, защото тя има само мен. Работата също ме държи, до ден-днешен пея, правя продукции. Това ми отнема от времето. Битовите неща в дома – също.

 

Преди 20-30 години бях като ракета,

 

с такава силна енергия. Сега не мога толкова много да бързам.

- Какво държи духа ти?

- Работата.

- Да попитам за една друга твоя страст – да гледаш на кафе...

- Хайде стига глупости, лъжа колкото искаш. Лъжа, ама ми е приятно, защото нямаш идея как се променят хората. Очите им стават различни – с надежда те гледат. Като че ли ще открия аз дали е болна, дали ще намери любовта си или пък я е загубила... С много приятелско чувство го казвам – много се забавлявам и обичам да гледам на кафе. Но всички да знаят, че аз просто си измислям!

 

Интервю на Димитър СТЕФАНОВ


Стефка рядко се оплаква от малката пенсия, която получава

Стефка рядко се оплаква от малката пенсия, която получава

Един от популярните албуми на дуета

Един от популярните албуми на дуета

Майка и дъщеря - Стефка Берова и Косара Марчинкова

Майка и дъщеря - Стефка Берова и Косара Марчинкова

Доброто настроение никога не напуска Стефка Берова

Доброто настроение никога не напуска Стефка Берова

Дуетът Берова-Марчинков още е жив в паметта на българите

Дуетът Берова-Марчинков още е жив в паметта на българите

Семейната двойка по време на концерт

Семейната двойка по време на концерт