nabore.bg

Архивите са живи

Тодор Живков през 1968 година: След Чехословакия ще въведем ред и в Югославия

 

Първият твърдял, че за Пражката пролет е виновен Белград, наричал Дубчек "слаба ракия" и "мека Мария"

 

Нашите войници също взеха участие в окупацията на Чехословакия през 1968 г.

 

В горещото лято на 1968 година новините от Прага ставали все по-тревожни. Още през пролетта на същата година новото чехословашко ръководство успяло да събере подозренията на колегите си от останалите соцстрани. Тревогата бързо нараснала в загриженост – в Москва, Източен Берлин, София, Варшава и Будапеща в един момент започнали да гледат на Чехословакия като на болно и непослушно дете. На малчуган, от чиято невинна хрема може да се разпадне имунната система на цялата система. Още през пролетта започвали непрестанни совалки на най-високо ниво между лидерите на източния блок.

1968 г. Съветските танкове в Прага

 

Една от емблематичните срещи за “сверяване на часовниците с времето на Кремъл” била срещата в град Дрезден (ГДР) между ръководителите на петте социалистически страни. Там България участвала със своя делегация водена от члена на Политбюро Станко Тодоров.

Както си му е редът след връщането на делегацията в София се състояло заседание на Политбюро на ЦК на БКП за изясняване на “чехословашкия случай” /март 1968 г./. В Политбюро извикали за информация по събитията в Прага и нашия посланик там Стайко Неделчев.

Александър Дубчек плашел с реформите си нашето Политбюро

 

Станко Тодоров подробно информирал висшето ръководство на БКП за ситуацията в Чехословакия. Тонът му бил сериозен – от днешна гледна точка може да се каже аналитично обобщаващ процесите там. Общата критика, която се изсипва в Дрезден върху главите на чехословашкото ръководство, членът на Политбюро на ЧКП Васил Биляк характеризирал така: “Тук ни свалихте на тепиха!”. Особено непримирими срещу генералния секретар на ЧКП Александър Дубчек и хората му били лидерите Алексей Косигин /СССР/, Владислав Гомулка /Полша/, Валтер Улбрихт /ГДР/.

Цола Драгойчева наложила „класов подход” на пленума

 

Докато говорил Станко Тодоров почти никой не го прекъсвал. Обаче щом думата взел посланик Стайко Неделчев членовете на Политбюро и ЦК един през друг го апострофирали с въпроси. Когато станало дума, че в лична среща с българския посланик Александър Дубчек го уверявал, че държи здраво юздите на властта в страната, Тодор Живков ядосано извикал: “Къде ги държи? Печатът, радиото, телевизията, армията, ДС не са в техни ръце!?!”

Според пленума вестник "Поглед" "напуснал правилните позиции"

 

Не издържала на мястото си и членката на Политбюро Цола Драгойчева. Тя показала наложила веднага “класов подход” в дискусията: “Работниците в Чехословакия не реагират ли на всичко, което става там?”

Най-хард изказване направил членът на ЦК Раденко Видински: “Положението е опасно...Ако американците са готови да се наместват навсякъде, където е застрашен техният свят, защо ние ще допуснем една спечелена позиция да загине?” Тогавашният шеф на идеологията в партията Венелин Коцев напомнил, че и у нас вече се случва нещо подобно: “Някои кинодейци и театрали рекламират чешкия пример. Прояви на напускане на класовите позиции имаше в “Поглед” и телевизията – събитията в Чехословакия се представяха в невярна светлина.” Решението, което взело Политбюро все пак било малко изчаквателно – българските медии да се въздържат от полемични статии за Чехословакия и главните редактори на преминат специален инструктаж за събитията там.

Бай Тошо дава акъл на Александър Дубчек

 

В срещите на най-високо равнище в рамките на Варшавския договор и СИВ Тодор Живков налагал една своя ортодоксална теза. Според него с Чехословакия трябва да се пипа здраво. Всъщност идеята да се влезе там с танкове и самолети през август първоначално се подкрепяла от тримата големи – Тодор Живков /НРБ/, Леонид Брежнев /СССР/ и Валтер Улбрихт /ГДР/. В затворения кръг на своето обкръжение Тато споделял, че Александър Дубчек няма богат партиен опит, няма твърда ръка в управлението и “ревизионистите го водят за носа”. Пред някои партийни съратници той давал и доста красноречиви характеристики на чехословашкия лидер – наричал го “слаба ракия” и “мека Мария”.

Тодор Живков кроял планове как да въведе ред и в ръководената от Йосип Броз Тито (вдясно) Югославия

 

В София пред партийния актив Тодор Живков развил и една своя чисто българска теза – какво бихме спечелили ние от влизането на танковете в Чехословакия.

Нашите части при завръщането им в родината

 

Сметките му били съвсем балкански – както в много случаи той мислил повече национално, отколкото интернационално. В главата на Първия се загнездила идеята, че процесите в Прага са дело на...югославските другари. В партийните протоколи са запазени думите на Живков: “Но другари, ние трябва да видим и другата страна на въпроса. Това е и дело на югославското ръководство, което се опитва чрез Румъния, Полша и Чехословакия да създаде в нашето семейство свое обединение. Няма нужда да прилагаме сталинските методи, че да внесем ред в Чехословакия, Румъния, а след това и в Югославия...”

Тези думи на Първия били изпратени на пленум на ЦК на БКП с възгласите “Правилно!” и ръкопляскания...  

   

      www.nabore.bg