nabore.bg

Народната певица не забравя мъдрата приказка на баба си - „докато гледецът гледа, все ти се живее”

Няколко поколения от публиката се радват на нейните песни

На 26 април т.г. народната певица Верка Сидерова става на 95 години! Тя е „славеят на Добруджа”! Животът й е свързан със съдбите, тъгите и песните на  родната й  Добруджа.

  Обичани са песните на Верка Сидерова, а аз ги слушам винаги с голямо вълнение! Прочетох на един дъх и книгата й „Лале ли си”, където  е разказан целият й творчески път, а заглавието е от най-емблематичната й песен”Лале ли си, зюмбюл ли си”. Тази книга е преведена на английски език със заглавие „The Flower of Bulgaria.” За книгата си Верка Сидерова казва, че е предупредила Николай Мирчев, който слушал разказите й, че трябва да пише така, както тя пее, защото тя цял живот спазва заръката на баба си – „ей тъй ще пееш и няма да измудряш”. Тази песен не спира да звучи и днес, харесва се и предизвиква възторг у млади и стари. Вечна песен – като ширналата се земя на Добруджа! А младата ни джаз певица Мария Илиева я изпя в съвременна аранжировка и пак звучи великолепно!

Верка в годините, когато бе солист на ансамбъла на Филип Кутев

Как минават дните й сега, когато е пенсионерка? Не, не седи без работа! Домакинята винаги има какво да прави, а тя е и майка, и баба. Чете, решава кръстословици. Обича стихове, чете и медицинска литература. Искала е да учи за лекарка, на рано остава без майка, а бащата няма възможност да я издържа. Сега продължава да се интересува от медицината.  А и на тази възраст е с песните - помага на младите певци, защото от баба си знае, че „докато гледецът гледа, все ти се живее”.

   Родена е златна Добруджа, която за нея е като майка й – мила и незабравима! Помни майка си на стана.Никога не е стояла без работа, но рано си отива от този свят. Баща й е руснак, от село Патладжанка в Бесарабия, което е на една от трите делти на Дунава. Верка е кръстена на неговата майка – баба Варвара. Баща й Сидор идва в България, заобичва я и се жени за добричлийка. Говорел е много добре български. Според него, щом живееш в една страна, трябва да говориш езика й и да спазваш законите й.

Сидерова под своя портрет в дома си

Трудолюбието си  Верка Сидерова наследява от родителите си, от родния си край.Говори топло за добруджанци: „Те винаги са били най-щастливи, когато работят! Всички българи трябва да знаят, че  Добруджа ражда житото ни, но още и царевица, и слънчоглед  и  най-вкусния боб. Смилянският боб боб да яде пред нашия! Всеки наш пети хляб е от златна Добруджа! Плодородна е земята добруджанска, но тя иска обич и работни ръце. Всичките ми роднини са работливи. Прекланям се пред трудолюбието на добруджанци! И аз от малка съм заработила. Мама тъчеше, а аз й навивах масурите. И слушах песента на нашия „спретнат чекрък”!”

Баща та е бил най-добрият машинист на селскостопански машини в Добруджа. Цели 30 години е бил уважаван и ценен. Заради майсторлъка и честността му млади и стари се обръщали към него с „бай Сидоре”. Когато е на 28 години, трактор минава през него и  едва  го спасявят, окуцява, но продължава да работи. Шегувал се, че има златен пирон в крака си, но наистина е имал златни ръце и златно сърце. Бил добър, но и строг.Обичал семейството и децата си, ама ги галел само като спели. Обичал да чете. В дома си  имали много списания: „Вокруг света”, „Земля и люди”…От баща си Верка наследява ученолюбието. Завършва класическа гимназия в Добрич, където учи латински, старогръцки, а италианският й се отдава толкова много, че сетне превежда на Филип Кутев в Италия, а Драган Тенев я хвали заради познанията й по италиански език. После учи и френски, и английски. Езиците  са й били от полза при пътуванията на Ансамбъла по света. Верка обича езиците, отдават й се, но се прекланя пред нашия звучен и красив български език. И сега   декламира цялото стихотворение на Вазов за езика ни свещен, защото „то е най-скъпото ни завещание от народния ни поет. Грехота е да не си знаем езика, да не го пазим, да го задръстваме с чуждици! Защо казваме „пикник”, като си имаме нашата хубава дума „излет”!”

Верка Сидерова е обиколила с песните си 29 страни от света

Като гледам одухотвореното и хубаво лице на Верка, я питам от кого е  наследила хубостта и дълголетието,  а тя разказва, че всички в рода им  са красиви и дълголетни. Само майка й си отива рано – на 47 години. Умира от мъка 40 дни след като най-голямата й сестра се омъжва и заживява в Румъния. Сложната и трагична съдба на Добруджа е тъжна за добруджанци. В пределите на Румъния са и част от наши земи на Добруджа. Затова и  Верка завършва началното си образование в училище на румънски език. Оцеляват българите, запазват си езика и традициите, защото са били здрава и силна „скупчена общност”, защото нито за миг не са забравили България, нашите празници, особено деня на Кирил и Методий. Тогава румънците се ги освобождавали от училище, за да празнуват, да пеят българските си песни.

И на своите 95 години Верка казва: "И днес ми се пее!"   

Макар че времената са били други и в семейството си нямали даже радио, Верка живее с песните на баба си и майка си, с песните, които се пеят в нейния гласовит род. „Голямо беше кълбото от песни, които моите роднини пееха и от тях аз ги научих и цял живот ги пея. Баба ми Елена е виновна да стана певица, тя ми даде хляба в ръцете!” Верка признава, че песните за нея са ВСИЧКО! Не може без тях! Те са в душата й! Като пее тя е все в  Добруджа,  изживява песента - вижда картина, чува музиката, изплува текстът. „И когато съм най-кахърна, най- угрижена, пак идва при мене песента!”

Днес най-много я боли, че животът у нас стана труден и тъжен, че има безработица и бедност. Боледува за Русия, за промененото отношение към нея. Обича Тютчев и декламира неговото стихотворение:

 Умом Россию не понять,

 аршином общим не измерить.

 У ней особенная стать-

 в Россию можно только верить!

  Верка продължава с изповедта си: „Чувствам се богата на години и всекиму пожелавам дълголетие! Ние от Ансамбъла за народни песни на Филип Кутев, в който аз бях 30 години,бяхме като апостоли на нашето народно творчество. Уважаваха ни, признаваха ни. Това признание още го чувствам. За моята 85 годишнина получих орден „Стара планина”, имам  много награди, като плакета от Фондация „Вигория” и други, но най ме топли това, че още ме търсят за съвети младите певци. Помагам на всеки, който ме е потърсил. Цял живот бях безпартийна, но с леви убеждения. След пожара на Партийния дом моят брат Васил даде пари за възстановяването му. А беше възрастен, с една саката ръка. Засрамих се и станах член на БСП! Много искам партията да оправдае доверието ми -  моето и на тези, които строиха България, а сега са унизени и с малки пенсии.” С много ниски пенсии са и тя, и всичките й колеги, но не униват - имат закалката на издържливия ни народ. Верка е  обиколила с ансамбъла 29 страни по света и е разнасяла славата на златния ни фолклор.

  Верка Сидерова сподели с мене най-съкровените си желания: „И сега ми се пее! Искам завинаги да остана в Добруджа, където са мама, тате и близките ми хора! А като замлъкна съвсем, да ми сложат едно пиленце с отворена човка, та да ми пее! Знам, че и тревите, и цветята над мен пак ще пеят!”  

 Петра ТАШЕВА