nabore.bg

Големият комик стана „ заслужил артист” на 44-годишна възраст и чак на 58 - вече и ”народен”

За мъките не щем награди...Поетът го е казал най-точно и за себе си и за всички останали творчески натури и личности. Може ли една грамота, медал , орден, звание да направи от твореца обичана личност, любим актьор, певец, музикант, писател, художник...Той може да се почувства като бучка захар в съд с вода, както би казал Йордан Радичков, може да бъде поласкан от фалшивия поклон дори, но признанието е съвсем друга категория. Признанието не се  решава ,определя и дава от комисии,журита и упълномощени за това фактори...

  Към тези мисли ме върна отново  писателя т и журналистът Пенчо Ковачев с неговите очерци и разкази за любими творци.В случая спомените за Георги Парцалев са уникални и най-вече дават оценката за сиромашкото лято на твореца.

  Георги Парцалев беше любимец. И досега не е забравен...Почина в края на обявения за престъпен период преди началото на промените, демокрацията и прехода... Изигра над 40 роли в Сатиричния театър, остави 20 забележителни образи в киното, направи паметни срещи от малкия телевизионен екран, от някогашните младежки увеселения и балове, когато още не бяхме и нито участници, нито сме сни представяли днешното  интернетно общуване и още ни събираха малките уютни зали и естрадните концерти с актьорите на Сатирата...

       А които помнят великолепната двойка с Енчо Багаров, после със Стояна Мутафова, никога няма да изличат спомена за трайно и велико присъствие от съприкосновението с таланта, с природно надарения актьор от град Левски...

    Нали не сте чували за награди, дадени му за роли в киното, за телевизионни отличия, за принос в естрадата или в така наречения лек жанр! Доколкото си спомняме,  има някакво отличие между другото за мъжка роля  във филма на Милен Николов „Сиромашко лято”.

И това е всичко. Не помня някой даже да го е нарекъл приживе и посмъртно легенда като много други... Парцалев става „ заслужил артист” на 44-годишна възраст и след още 14 лета, чак на 58 вече е и ”народен артист”. И умира като такъв почти същата година. Умира, признат и запомнен преди всичко от публиката.

    Не мога да го забравя в една чудесна роля в пиесата „Сватба за цяла Европа”, където и разсмиваше и разплакваше публиката. Защото го правеше искрено, играеше себе си...

     И в „Тримата от запаса”и в „С деца на море”,и в „Неочаквана ваканция”, и в телевизионните спектакли  на Хачо Бояджиев и Младен Младенов, Георги Парцалев оставяше свой творчески почерк. Театралните му и естрадните му изпълнения се помнят и сега тридесет години след като него го няма в нови роли, а за предишните той няма нито  отличия, ни награди, ни официално признание на творчески съюзи, Министерство на културата, държавни отличия, каквито сега се дават за щяло и нещяло, без много-много особени заслуги ...

    Такова е сиромашкото лято на повечето български творци. Някои посмъртно ги забелязват, други приживе ги глезят и обсипват с почести... А трети са ухажвани най-вече по политически пристрастия и мисии. Вижте само носителите на „Златен век”, на ордена „Стара планина”, на почетните граждани на столицата и на останалите големи и по-малки  градове и ще се съгласите с мен...

    Признанеието на публиката, наградата на публиката, обичта на публиката е истинското отличие. Последната инстанция е народът. Последната дума е на народа...Така е при всички творци. Такова, уви, е сиромашкото лято на твореца, но и неговото величайшо признание.

Лозан ТАКЕВ