Интервю
- search
- Всички
Синоптичката на Нова ТВ Деси Банова: Зрител ми изпрати 10 буркана мед
Щях да се проваля на интервю с президента, добре че ми помогна братският китайски народ
Синоптичката от Нова телевизия Деси Банова е магистър по международен туризъм. Малко хора знаят, че когато не ни съобщава прогнозата за времето, тя е организатор на сватби. Нейни приятелки се омъжвали и Деси ги свързала с добри фотографи, оператори, гримьори и фризьори и така започнала да се занимава професионално с това. Въпреки че тя още не е облякла бялата рокля, синоптичката има семейство, любящ съпруг и почти 5 годишна дъщеря Йоана, която често иска да е в ефир при майка си.
- Деси, скоро се върна от световна среща на ООН, там бе поканена като водещ метеоролог - как те забелязаха?
- Оказа се, че са направили проучване кой е най-популярният у нас водещ на прогнозата за времето. Бях щастлива - явно годините работа са оказали влияние, а и това е възможност, която се случва един път в живота. Преди това бях 11-ия международен метеофорум във Франция, който е за водещи на времето. Бяхме повече от 70 телевизионни синоптици от цял свят.
- Колко сериозно е положението с климата?
- Доста сериозно! Известни учени ни разказаха, че належащите мерки са не само на правителствено ниво, а всеки от нас може да прави малки стъпчици във всекидневието, с които да помогне на планетата. Процесът е необратим, но поне можем да спрем катастрофалното влияние на човека върху природата. Когато се върнах от форума, предложих да разработя този проблем за „Темата на Нова“. В началото ръководството беше леко скептично. Може би защото климатът не е злободневна тема, но за нещастие след това се случиха катастрофалните наводнения с човешки жертви у нас. Тогава се оказа, че темата е не само глобална, а и актуална за страната ни. Климатичните проблеми са моя лична кауза - учените казаха, че разчитат на нас да бъдем посланици истината да стигне най-бързо до хората. Промяната на климата е факт. Това не е измислица, която се отнася за далечното бъдеще, а се случва тук и сега. И ако нищо не бъде предприето, за съжаление ще очакваме все повече катастрофални явления. Връщайки се в България, аз вече се чувствах отговорна, че трябва да направя този филм. Реших просто като обратна връзка да го изпратя на хората от ООН и от Световната метеорологична организация, от които получих добри отзиви и покана на срещата в ООН.
- По време на събитието в Ню Йорк си правила интервю с нашия президент благодарение на китайски тв синоптик, как стана така?
- Камерата на ООН, която ни предоставяха за интервюто с президента не беше на разположение, защото белгийската водеща на времето излъчваше на живо за нейните централни новини. А аз трябваше да го запиша за нашите?! Китайският водещ на времето беше дошъл със собствена камера и взех интервю от Росен Плевнелиев с китайска операторка. Те пък ме помолиха да съдействам президентът да даде интервю и за тях. Той не отказа и всички бяха доволни - спаси ме братският китайски народ. Запознах се и с Ирина Бокова – невероятна жена. Когато се представях на различни хора, всички казваха „О, и Ирина Бокова е българка.“ Очевидно е направила впечатление и си върши добре работата.
- Всъщност, ти от малка си закърмена с грижата за природата от твоята майка?
- Да, майка ми повече от 30 години работи в районна инспекция за опазване на околната среда. Сега е пенсионерка и ми помага в отглеждането на дъщеря ми.
Хората не се замислят, че когато изхвърлят някакъв отпадък, са необходими години, за да се разгради. Да, това няма да се случи в наше време, но ще засегне нашите деца. Във филма си “Климатични аномалии” позицията ми е: ако не можем да повлияем на природните фактори, поне да не им вредим - да не палим лампите, когато нямаме нужда, да не пускаме водата, когато не ни е необходима, да ходим с метро, колело или пеша на работа вместо с кола. Така пестим енергия.
- Вече 18 години си в телевизията... Как започна кариерата ти?
- Наскоро имахме среща на “динозаврите” - колеги, много от които вече не са в Нова телевизия. Радваха ми се, че съм успяла толкова години да се запазя. Може би тайната, е че аз ходя с усмивка на работа. Мартин Карбовски ме откри за телевизията. На 14 карах курс за манекени, ходех по ревюта, но знаех - това не е моето нещо. Тогава се появи Мартин, който беше редактор и продуцент. Той и тогава си беше скандален и на кастинга ми каза, че имам ангелско излъчване, а той не търси това, но все пак рискува и ме одобри.
- Ще спомена някои имена. Какво би казала за Минчо Празников?
- Професионалист! Няма човек в България, който да не знае името му. Може спокойно да се нарече икона на прогнозата за времето.
- Любка Кумчева?
- Тя също, със спокойния си глас. От тези хора съм се учила.
- Емо Чолаков?
- Страхотен. Възхищавам му се, защото е различен като стил, разчупен, нетрадиционен и с чувство за хумор. Бяха писали в жълти издания, че аз не го харесвам и това ме засегна, защото е точно обратното. Намерих телефонния му номер и му се обадих, за да му кажа, че нямам нищо общо с тези писания, и че напротив, много го харесвам като професионалист. Той каза: “Деси, същото важи и за теб и с това си обаждане, още повече ми се издигна в очите.”
- Сигурно имаш доста почитатели?
- Да, преди време един зрител ми изпрати 10 буркана с мед и цветя, а веднъж получих писмо от друг, който ми обясняваше, че много ме обича и ми беше посветил стих. Накрая завършваше, че ако мъжът до мен не ме носи ръце, трябва да върви по дяволите.
- Съпругът ти Ивайло как приема нещата?
- Предполагам, че леко ревнува. Все пак като цяло той ме познава добре, а може и да се радва, че съм избрала него, а получавам внимание от други мъже.
- Ти си организатор на сватбени тържества, какво ти е отношението към брака и венчавката, вярваш ли, че тя заздравява връзката?
- Мисля че църковният брак е по-важен от гражданския, все пак с него се вричаш пред Господ. Дали заздравява връзката не знам, има двойки, които живеят без брак и пак са много сплотени. Ние с Ивайло не сме женени, въпреки че от толкова време сме заедно, че вече хората си мислят, че сме женени. Ако сега го направим ще си имаме и малка шаферка.
Интервю на Драгомира ИВАНОВА
Вестник „Златна възраст”