nabore.bg

Защо никой не носи отговорност за „кражбата на века” в КТБ?

- Не мислите ли, че някъде в споменатия паралелен свят са преценили, че народът ни е особено подходящ лабораторен модел за социални експерименти - свикнал е да не се бунтува и да оцелява, като поляга, подобно на тревата?

- Съгласен съм с това, което казвате за българската народопсихология. През последните 25 години, а може би и преди това беше разградена имунната система на държавата. България е податлива на всякакъв тип влияния. Тези отвън не си правят труда да правят някакви големи конспирации с нас. Просто каквото решат, го правят, защото ние сме в състояние да приемем всякаква външна намеса.

- Има ли днес култ към личността на Бойко Борисов? Това, което се случва днес, напомня на едни други времена от близкото минало...

- За мене Борисов е нещо по-особено, което се нуждае от допълнителен анализ. Той е проект, но никога не съм предполагал, че ще бъде толкова успешен.

- Професор Кръстьо Петков заяви в интервю за “Златна възраст”, че авторът на проекта “Борисов” е политологът Иван Кръстев.

- Царят също беше проект, само че той излезе неуспешен, докато за съжаление този се оказа успешен - вероятно е на Кръстев, на американците, на Сорос, на “Отворено общество” и не знам още кой. Лошото е това, че той е еманация на нацията, на това, което България представлява в момента. Той се оказа толкова успешен, защото българите виждат себе си в Бойко Борисов и затова гласуват за него. Това е тъжното. Виждат осъществената си мечта. Успешен е, защото отговаря на днешното състояние на страната като морал, култура, светоусещане. Голяма част от народа се отъждествява с него, с този тип мислене, с този тип управление на страната, с този тип поведение. Ние се намираме в тотална криза. Икономическата и дори демографската криза не са толкова страшни, най-страшна е моралната криза, в която изпадна обществото. Да те управлява човек с културата и морала на Бойко Борисов е индикация за жестока морална криза. Създава се един образ на царя-слънце, на човека, който може всичко. Все едно дали това се прави умишлено, както ставаше при Тодор Живков, или всички ние - журналисти, политици, бизнесмени - сме достатъчно сервилни да словославяме силния, но това са фактите.

- Вие сте син на един от най-големите партийни деятели в близкото минало, какви са според вас днешните понятия за ляво и дясно? 

- Идеологиите умират. В момента почти няма разлика между лявото и дясното. Нещата са смесени до такава степен, че левите се държат като десни, а десните като леви. И двете групи се държат чисто популистки - говорят и правят това, което изискват от тях онези, които ни управляват дистанционно. Както и онова, което очакват да чуят от тях хората, гласуващи за тях. Имам чувството, че в момента върви един процес на тотално разделяне на хората от елитите. Това, което се случва в управлението на държавата, което пишат вестниците, което се говори в парламента, няма нищо общо с реалния живот на улицата. Съществен елемент от дълбоката нравствена криза, е че има тотален разрив между елитите и хората.

- Кой е виновен за това? Още Дизраели е казал, че всеки народ си заслужава режима.

- За съжаление е прав. Българите се оказаха много лековерни, лъжат ги непрекъснато и левите, и десните. Бойко продължава да ги лъже, защото приказките за икономическото развитие на държавата нямат нищо общо с действителното състояние на нещата. Все по-големи маси обедняват, все повече се разширява ножицата между много богати и много бедни. Струва ми се, че България попада по-скоро в третия, отколкото във втория свят.

- Откъде би могло да се очаква някакъв лъч на надежда за България?

- Вече не вярвам в елитите. Не вярвам, за съжаление, че БСП е в състояние да предложи управленска програма, която да измъкне страната от дъното. Надеждата е в това, за което говорихме - България е оцелявала в много по-тежки периоди от днешния. Предполагам, че и сега ще оцелее, но няма да е скоро и няма да е в годините, които ми остават. Няма да съм жив да го видя. Няма да я закрият, защото тя трябва да съществува като слаба, поддържаща държава, ако щете, като опитно морско свинче.

- И все пак, има ли някакви шансове БСП?

- Няма, защото БСП се превърна в картел. Цялата управляваща класа, включително опозицията, за мене са просто оплетен от лични интереси картел. Кой от БСП днес може да каже, че не е топнал ръката си в меда! Що се отнася до Корнелия Нинова, аз помня времената на Румен Овчаров, “Булгартабак”, Пеевски и оня скандал, който възникна тогава. Тя беше уволнена като заместник-министър на икономиката, но си остана управител на УС на “Булгартабак”. Всички те, взети заедно, са една компрадорска буржоазия, която има общи интереси.

- Писателят Владимир Зарев прави тъжната констатация, че човешкият пейзаж у нас се е променил, и това се вижда от неодухотворените лица, които виждаме по улиците. 

- Това е странно и много тъжно. Дъщеря ми завърши геодезия. Не сме й помагали изобщо. Спечели стипендия “Еразмус” и стана доктор на науките във Виена. Там се ожени за австриец. Една голяма чешко-австрийска геодезическа фирма й предложи да направи дъщерна фирма в България. Тя е патриот, каза на австриеца, че иска да живее в България и ако той не иска да я последва, да си остане там. Върна се тук и в продължение на 6 години се опитваше да направи нещо. За това време, с целия ресурс на голямата австрийска фирма зад гърба си, не можа да спечели нито един търг. Накрая реши да се върне във Виена. Зарев е прав, защото ниско културните хора се увеличават, а образованите млади хора напускат страната.

- Вярвате ли, че сред същите тези млади образовани хора има патриоти, които ще се завърнат и ще се опитат да спасят България?

- За съжаление не вярвам, съдейки по дъщеря ми, която се опита, както и по “юпитата” на царя, които се върнаха тук, за да доограбят държавата. Смятам, че ще поддържаме една голяма диаспора в развитите европейски страни, която ще подпомага финансово кретащата ни икономика. Дълги години ще бъдем държава със затихващи функции, която разчита главно на помощи от Запада и на парите, които младите българи ще пращат оттам на близките си.

- Защо не се чува гласът на интелигенцията?

- Всичко кадърно в българската журналистика беше превърнато в статисти или просто затвориха устата на хората, които смееха да кажат нещо. Започнах да се занимавам с търговия с книги. Години наред се опитвах да оцелея на пазара на картини, антики, но и там се оказа невъзможно да оцелееш, защото хората, които купуват картини и колекционират изкуство, имат пари, но нямат стил и културен потенциал. В една книжарница попаднах на книга от Милена Фучеджиева със следното страшно умозаключение: Предпочитам да ме управлява такъв министър-председател, който обаче слугува на англичани и американци, отколкото да ме управлява високо интелигентен и културен премиер, който слугува на руснаци. Това е, което мисли в момента българската интелигенция - на кого да слугува. Досега не съм прочел никога никъде една дума срещу Бойко Борисов, Ахмед Доган, Васко Черепа, Гриша Ганчев... Това е страшно. Преди 7-8 години ми се обадиха от “24 часа” да направят интервю с мене и с брат ми във връзка с годишнина от смъртта на баща ми. Разговорът продължи дълго и в един момент аз казах нещо срещу Доган - че съм безкрайно притеснен от едни негови думи, че 50% се занимава с политика и 50% с бизнес. Журналистката ми каза: това срещу Доган не може да излезе. Казах й, че това е само мое мнение, той е част от финансовата олигархия. Тя ми каза: дори и да го напиша, някой над мене ще го махне, има списък от 10 души, сред тях Доган, Черепа, Бойко Борисов, Иван Костов и още няколко души, срещу които не може да се казва никъде нищо лошо, има специален човек, който върви и задрасква тези имена. Каква е тази журналистика, която не смее да каже нищо срещу силните на деня! Ако беше само срещу политици, ще кажем - култ към личността. Но срещу финансовата олигархия!?

- Има ли у нас реално обществено мнение, или то се имитира чрез подставени социолози, политолози и агенции?

- Категорично няма. До такава степен българинът е заливан ежедневно с всякаква дезинформация, че вече изобщо не знае на кого да вярва. Помните ли протестите срещу кабинета на Орешарски, срещу Пеевски и модела “Кой” и т.н.? Какво стана след това с Пеевски? Кой задава въпроса “Кой”? Къде е Пеевски сега? Какво общо има той с Бойко, с Доган, с Корпоративна търговска банка? Никой вече не задава тези въпроси. Проф. Светослав Ставрев казва следното: Всичко, което се случва в момента в българската политика, е свързано с въпроса за преразпределението на това, което беше ограбено от КТБ. Не може да има правителства на Станишев, на Орешарски, на Борисов, по тяхно време да стане този обир на века и никой от нито един кабинет да не е виновен, никой да не поема отговорност. Къде отидоха тези пари?

(Следва)

Интервю на Христо КУФОВ

Вестник „Златна възраст”