nabore.bg

В деня, в който баща ми го извадиха от политбюро на ЦК на БКП дойдоха от ДС и ми предложиха да им сътруднича, разказва Калин Тодоров

- След 10 ноември имаше процеси срещу висши държавни хора, някои влязоха в затвора, други бяха под домашен арест. За днешното положение обаче никой не е привлечен под отговорност. Защо?

- След 10 ноември от 20-25 изкупителни жертви, членове и кандидат-членове на политбюро и ЦК, беше търсена отговорност за всичко, и то за една държава, която никак не беше зле като икономика и стандарт. Баща ми също го дадоха под съд, и то собствените му хора Луканов и Младенов, за следното: Вкъщи се обади първият секретар на Врачански окръг да каже, че се е скъсала язовирната стена, в града цари страшна паника и трябва някой от горе да дойде и да вдъхне спокойствие на хората. Баща ми, който по това време беше министър-председател, веднага се обади на Кашев и поиска правителствения хеликоптер, за да отиде във Враца. След 3 часа беше там. За това го съдиха. А какво става днес? Това е феноменът “Бойко Борисов” - всичко се стича от него и изчезва. Ама че е бил в СИК и ВИС, занимавал се е с наркотрафик, бил е главен секретар на МВР, а сто убийства остават неразкрити, КТБ е ограбена - никой за нищо не отговаря. Докато онези лежаха по затворите, а баща ми го съдеха за трите часа с хеликоптера до Враца.

- До каква степен баща ви беше участник в онези събития?

След като падна от власт, го махнаха и от политбюро и остана само председател на Народното събрание. Неговите колеги и приятели го позабравиха. В един момент обаче, когато започнаха маневрите на Луканов и Младенов срещу Живков, започнаха пак да го търсят. Редактираха вкъщи писмото на Младенов, с което той си подаде оставката и т.н. На 9 ноември, в нощта преди пленума, на вратата вкъщи се позвъни - дойдоха Петър Младенов и Андрей Луканов. Не знам защо, но за разлика от друг път баща ми ме остави при тях. Те поставиха въпроса така: Другарю Тодоров, ние сме организирали всичко, уговорено е с Живков, той ще си подаде оставката утре, обещали сме му да го оставим председател на Държавния съвет. (Впоследствие го излъгаха.) Но се страхуваме, че могат да станат Милко Балев, Николай Ирибаджаков и хората, предани на Живков, и да обърнат пленума. В такъв случай много бихме искали човек като вас, с огромен авторитет в партията, да излезе и да направи остро изказване за икономиката на България - как през последните години е тръгнала надолу и пр. Баща ми цяла нощ писа доклада, доскоро го пазех вкъщи. Съдържаше обективното състояние на българската икономика - външен дълг, брутен обществен продукт и т.н. Иван Пръмов беше подготвил подобно изказване за селското стопанство. На пленума не се наложи да чете доклада си. След 6-7 месеца Луканов и Младенов, които бяха съответно министър-председател и президент, инсценираха процеса срещу баща ми заради трите часа полет до Враца с хеликоптера. Те търсеха жертвен агнец, на които да натресат някаква вина. После, когато вече не им беше нужен, го оправдаха.

- Според вас кой уби Луканов?          

- Много съм мислел по този въпрос. Луканов беше изключително умен човек, но в същото време беше двоен агент - сто процента на руснаците, но мисля, че и американците го бяха вербували. Смятам, че направи грешка. Той раздаде парите на партията. Извънотчетните пари на външнотърговските дружества не бяха толкова много, говоря по-скоро за връзки, контакти, подаръци. Той имаше една теория, според мене безкрайно погрешна: че тези пари трябва да бъдат раздадени на прости хора, които могат да бъдат манипулирани. Мнозинството от тях бяха сервитьори, бармани, дребни доносници на Държавна сигурност, на които сега ще даде пари, но след година ще дойдат да му се отчитат. И те дълго време се отчитаха. Само че той не си даде сметка, че в един момент капиталът започва да играе самостоятелна роля и да управлява нещата. В момента, в който ти вече не си министър-председател, не си фактор в държавата и не държиш основните лостове, нямаш гаранция, че тези хора, които са станали по-силни от тебе, ще продължават да ти снасят. В един момент Луканов стана опасен с това, което знаеше за тях, и те го убиха.

- На кого са престанали да се отчитат хора като Емил Кюлев, Илия Павлов и много други?

- На големи пулсиращи ядра от Държавна сигурност, които съществуват и до ден днешен. Това са структури. Като говорим за Любен Гоцев, нямам предвид 80-годишния старец, говоря за това, че той си е създал структура, в която има млади и още по-млади. Те са няколко пулсиращи звена, едното отпада, друго започва да действа на негово място. Това е паралелната реалност, за която говорим, само че в България. Аз не смятам, че това са само бивши членове на Държавна сигурност. Мисля, че заедно с тях има и финансови олигарси, заедно със силови структури. Нещо като конгломерат. Под силови структури имам предвид хора като Бойко Борисов, който бе част от силова структура.

- Кой създаде мутрите?

- Те ги създадоха. Според мене това беше и целенасочен, и спонтанен процес. От една страна, те се самоорганизираха. По времето на социализма беше създадена една плеяда от здрави силни момчета в спортните училища, които трябваше да разнасят спортната слава на родината - борци, боксьори, гребци и т.н. В един момент, когато държавата изчезна, те останаха на улицата, започнаха да се самоорганизират, а отгоре ги досъздадоха.

- В другите източноевропейски страни, обаче, няма подобно явление?

- Да, в Румъния също няма. Споменах ви за 25-те точки на предполагаемия руски агент, една от тях се отнасяше за мутрите. Имаше време, в което бях много по-голям оптимист, вярвах, че нещата могат да се променят. Но днес не мисля така, защото никога обществото не е било толкова безкритично към това, което се случва - не само тук, а и навън. Каквото и да се случи, ние го приемаме, съгласяваме се с него.

- А вие примирявате ли се с това, което става в България?

- Не мога да се примиря, най-малкото защото това е моята държава. Боли от това, което се случва в нея. Връщам се на мисълта на Владимир Зарев за човешкия пейзаж у нас. Ако той го каже пред вас, това ще излезе в 70-80-хиляден тираж и ще го прочетат по-възрастни хора, от които за съжаление нищо не зависи. Моят баща си отиде в жестоки мъки - първо от рака, и второ от тоталното разочарование от това, което се случи със страната му след неговата абдикация.

- Къде са днес политиците от ранното СДС? (въпросът е по повод на Филип Димитров, който минава покрай нас)

- Филип е мой колега от университета, бяхме в една група. Не знам дали това е за публикуване, но той психически не е съвсем наред. Не твърдя, че това, което ще кажа, е сто процента вярно, макар да вярвам, че е така. Баща ми имаше двама шофьори и трима бодигардове, които се въртяха на смени. Веднъж срещнах един от тях на улицата, попита ме как са баща ми и майка ми, изпитваше голямо уважение към тях. Казах му, че са добре и на свой ред го попитах как е. “О, с тия новите е страшна работа - каза той. - Този Филип Димитров е абсолютно луд, психопат.” Попитах го защо мисли така. “По онова време у нас беше Ануп Синг, директор на мисията на Международния валутен фонд за България. Вчера трябваше да се срещне с Филип Димитров в резиденция “Бояна”. Димитров закъсняваше и ние започнахме да се притесняваме. В един момент той се появи съвсем гол.” Той беше явочник. Това, което не се знае, е че има едно вътрешно разпореждане на Държавна сигурност, което гласи, че не могат да се вербуват синове и дъщери на членове на ЦК на БКП. В деня, в който баща ми го извадиха от политбюро на ЦК на БКП, на другия ден дойдоха от ДС и ми предложиха да им сътруднича. Винаги съм изпитвал отвращение към тази дейност. Трябва да има някакво наблюдение от страна на държавата, но тук беше станало патологично. През 1989 г. установих, че не само ние, но и американците и руснаците не са предполагали, че социализмът ще се срути толкова бързо. Само един норвежки професор още в 1979 г. писа, че Съветският съюз ще рухне през 1989 г. 

Интервю на Христо КУФОВ

Вестник „Златна възраст”